— Домашните ми страшно се ядосаха, като им разказах как си ме подмамила да ти покажа папируса — каза Айда.
— Ти имаш семейство? — попита Ерика, като свали чашата си. — Но не ми ли каза, че си последната от рода Раман?
— И това е така. Двамата ми сина загинаха. Но освен тях аз имам и две дъщери, които се задомиха. Та на единия си внук разказах, че си идвала. Той много се ядоса и взе папируса.
— И какво направи с него? — уплашена попита Ерика.
— Не знам. Каза само, че с него шега не бива и че ще го скрие някъде на сигурно място. Каза, освен това, че на папируса е имало проклятие и след като си го видяла, трябва да умреш.
— И ти му повярва? — Ерика прекрасно знаеше, че Айда Раман в никакъв случай не е глупава.
— Не знам. Мъжът ми каза друго…
— Мисис Раман, аз преведох целия папирус. Мъжът ви е бил прав. Никакви проклятия няма. Написан е в древността от един от архитектите на фараон Сети I.
От селото се чу силен кучешки лай. Отговори му човешки вик.
— Трябва да тръгваш — каза Айда Раман. — Трябва да тръгваш, защото внукът ми може да се върне. Моля те.
— Как се казва внукът ти? — попита Ерика.
— Мохамед Абдула.
Името й подейства като шок.
— Познаваш ли го? — попита старицата.
— Май тази вечер се запознахме. Той тук ли живее?
— Не, в Луксор.
— А тази вечер видя ли го? — нервно попита Ерика.
— Днес беше тук, но тази вечер не съм го виждала. Хайде, моля те, тръгвай.
Ерика побърза да си тръгне. Беше по-нервна и от Айда. Но се обърна и попита:
— А какво работи Мохамед? — Тя си спомни, че в писмото, което Абдул Хамди бе скрил в пътеводителя на Бедекер, пишеше, че във веригата участва и държавен служител.
— Началник е на охраната на некрополиса и помага на баща си в павилиона в Долината на царете.
Ерика разбиращо кимна. Шеф на охраната. Това бе идеалният пост, за да се направлява нелегалната търговия. После помисли за павилиона и за Раман.
— Говориш за заведението, което съпругът ти, Саруат Раман е построил?
— Да, да, мис Барън, моля ви, тръгвайте.
Изведнъж всичко й стана ясно. Беше намерила обяснението. И то бе изцяло построено върху павилиона в Долината на царете.
— Айда — каза Ерика, обзета от трескаво вълнение, — изслушай ме. Съпругът ти е бил прав, няма никакво „проклятие на фараоните“ и аз мога да докажа това, стига само да ми помогнеш. Просто ми е нужно малко време. Единствената ми молба е да не казваш на никой, дори и на семейството си, че съм идвала за втори път. Те няма да те попитат. Искам само да те помоля да не споменаваш за мен. Моля те! — Тя хвана ръката на Айда, за да придаде по-голяма убедителност на молбата си.
— И можеш да докажеш, че съпругът ми е бил прав?
— С абсолютна сигурност.
— Добре тогава — кимна Айда.
— А, и още нещо. Трябва ми един прожектор.
— Имам само петролна лампа.
— Ще ми свърши работа.
На тръгване Ерика прегърна старицата. С петролната лампа и няколко кибрита в ръка тя потъна в сянката на къщата и отправи взор към селото. Беше мъртвешки спокойно. Луната бе преминала зенита си и вече клонеше на запад. Светлините на Луксор още не бяха започнали да гаснат.
Пое по същата пътека и се заизкачва към билото. В хладната нощ изкачването бе много по-леко, отколкото в обедните жеги.
Ерика предпочиташе да не мисли за това, че току-що наруши твърдото си решение да остави останалата част от загадката на Ивон и полицията. Разговорът с Айда отново разпали изследователската й страст. След като пропадна от гробницата на Ахмоз в обществените катакомби, тя изведнъж проумя смисъла на всички ужасяващи събития и намери ключа за разгадаване на тайната на надписа на статуята и на папируса. И уверена, че Мохамед никога не би допуснал, че тя е на свобода, Ерика се почувства в безопасност. Ако предположението й се потвърдеше, тя щеше да стигне до разкритие, пред което гробницата на Тутанкамон щеше да избледнее до неузнаваемост.
На билото поспря, за да си поеме дъх. Пустинният вятър тихо свистеше около голите върхове и засилваше угнетяващото усещане за запуснатост. От мястото, където стоеше, тя виждаше като на длан тъмната и безлюдна Долина на царете със сложната плетеница от безброй пътеки.
Видя целта си. Заведението ясно се открояваше на скалната тераса. Гледката я окуражи и тя внимателно тръгна надолу, като се стараеше да избягва шумните лавинообразни свличания на камъчета. Възможно бе в долината да има някой! След разклонението за селището на работниците на некрополиса пътеката ставаше равна и можеше да върви съвсем безшумно. Преди да поеме по една от прецизно изсечените пътеки между гробниците, Ерика спря и се ослуша, после с леки стъпки се спусна в долината и се изкачи по стъпалата на заведението. Както и беше очаквала, кепенците бяха пуснати, а вратите — заключени. Върна се на верандата и измери на око триъгълника, който образуваха гробницата на Сети I, гробницата на Тутанкамон и павилионът. После заобиколи каменната сграда и когато стигна отзад, се помъчи да не обръща внимание на вонята и влезе в дамската тоалетна. Запали петролната лампа на Айда Раман и огледа цялото помещение, като внимателно следеше къде са основите. Конструкцията беше съвсем обикновена.