— Умрял е, преди да падне на земята — каза той и се обърна към нея. — А, намерила си пистолета му. Дай да му го сложа в ръката.
— Не мърдай — бавно каза тя.
Очите на Раул зашариха между пистолета и лицето й.
— Ерика, какво…
— Млъкни. Свали си сакото.
Раул се подчини и хвърли блейзера си на земята.
— Сега си вдигни ризата над главата! — заповяда Ерика.
— Ерика…
— Действай!
Раул измъкна ризата си от панталона и с известни затруднения я запретна над главата си. Под нея носеше потник. Под лявата мишница имаше препасан малък пистолет. Ерика го заобиколи, измъкна пистолета от кобура и го хвърли в басейна.
Нареди му да си пусне ризата, за да вижда къде стъпва. После му заповяда да тръгне към входа на хотела. Опита се да я заговори, но тя му каза да си затваря устата. Мина й наум колко абсурдно лесно бе в гангстерските филми да се обезвреди човек с удар в тила. Но действителност не можеше да предприеме нищо. Ако Раул се беше обърнал, можеше да й вземе пистолета. Но той не се реши и така заобиколиха градината и излязоха пред хотела.
Няколко престарели улични лампи едва-едва осветяваха редицата таксита, паркирани край бордюра на извитата алея. Шофьорите, чиято основна работа бе да правят курсове от хотела до летището и обратно, отдавна си бяха отишли, тъй като последният полет пристигаше в девет и десет вечерта, и след това вече нямаше никаква работа. Туристите предпочитаха да се разхождат из града и около него с романтичните файтони.
Стиснала пистолета на Евангелос, Ерика подкара Раул покрай паркираните таксита, като оглеждаше контролните табла на всяка кола. На повечето ключовете бяха на контакта. Искаше да стигне до Ахмед, но трябваше да реши какво да прави с Раул.
Колата в началото на колоната бе подобна на останалите, с изключение на това, че задното стъкло бе обрамчено с висящи пискюли. Ключовете висяха на таблото.
— Легни! — нареди Ерика на Раул. Мисълта, че някой може да излезе от хотела, я ужасяваше.
Раул си позволи да се премести на ниско окосената ливада.
— По-живо! — каза Ерика и се опита в гласа й да прозвучи яд.
Раул зае лицева опора и се отпусна по очи. Бе поставил ръце под себе си, готов да скочи на крака. Първоначалното объркване отстъпваше място на все по-силен гняв.
— Ръцете напред — каза Ерика. Отвори вратата на таксито и седна зад черния волан. От таблото висяха две червени сувенирни зарчета.
Двигателят мъчително се завъртя, избълва облак черен дим и запали. Без да изпуска Раул от мерника, тя намери откъде се пускат фаровете и ги включи. После хвърли пистолета на седалката до себе си и включи на скорост. Колата се затресе, подскочи напред и пистолетът падна от седалката на пода.
С ъгълчето на очите си видя как Раул скочи на крака и се втурна към таксито. Тя трескаво заработи със съединителя и газта, като се мъчеше да намали друсането и да набере скорост. В този момент Раул се хвърли към задната броня и се хвана за багажника. Когато Ерика излезе на широкия, ярко осветен булевард колата беше на втора. Нямаше никакво движение и тя натисна педала. Двигателят набра обороти, тя превключи на трета. В огледалото за обратно виждане мярна Раул, който още беше вкопчен в багажника. Тъмната му коса буйно се развяваше на вятъра. Ерика искаше да го смъкне от колата.
Рязко завъртя волана наляво-надясно. Колата закръстосва платното като змия, а гумите пронизително пищяха. Но Раул се притисна към задното стъкло и удържа.
Ерика включи на четвърта и натисна газта с всичка сила. Таксито подскочи напред, но в едно от предните колела се появиха някакви необясними вибрации. Бяха толкова силни, че тя трябваше с две ръце да се бори с волана, за да овладее колата. Профуча край двете министерски къщи. Войниците, които бяха на пост, видяха тресящото се такси с човека, хванал се отзад, но само се усмихнаха.
Ерика рязко натисна спирачката и колата се закова. Раул се залепи за задния прозорец. Тя включи на първа и отново ускори, но той още се държеше, този път за рамките на задните прозорци. Ерика добре го виждаше в огледалото, така че нарочно насочи колата към банкета. Задната дясна врата се отвори. Червените зарчета паднаха от таблото. Сега Раул лежеше на багажника с ръце, прегърнали задния прозорец. При всеки трус лицето и тялото му се удряха в задното стъкло. Бе твърдо решен да не остави Ерика да се измъкне. Освен това мислеше, че се е побъркала. На разклона за Ахмед фаровете осветиха една кирпичена стена край пътя. Ерика спря и включи на задна. От внезапното спиране Раул се плъзна на покрива на колата. Той моментално се закрепи, като с лявата си ръка се хвана за рамката на вратата на няколко сантиметра от лицето й. Ерика ускори назад и колата лудо се заклати наляво-надясно, преди да се удари в тухлената стена. Вратът й се изви назад като камшик. Предната дясна врата се отвори докрай и едва се удържа на пантите си. Раул не се пускаше.