— Човекът, който е бил застрелян, се казваше Гамал Ибрахим и работеше тук, в отдела по антиките. Беше симпатично момче.
В очите на Ахмед проблеснаха сълзи. Когато видя как един толкова силен мъж е разстроен до сълзи, нещо, което едва ли би могло да се случи в Америка, Ерика сякаш изведнъж забрави тревогите си. Това, че той не скри чувствата си, й направи силно впечатление.
Ахмед сведе очи и овладя скръбта си, след това продължи:
— Ти изобщо видя ли Гамал преди нещастието?
— Струва ми се не — каза Ерика, но не прозвуча много категорично. — Може би го видях в едно кафене в Мемфис, но не съм сигурна.
Ахмед прокара пръсти през гъстата си коса.
— Кажи ми, когато си започнала да се качваш по стълбата, Гамал е бил на платформата, така ли?
— Точно така.
— Това е много интересно.
— Защо? — попита тя.
Ахмед изглеждаше смутен.
— Просто си мисля — уклончиво каза той. — Изобщо не мога да свържа събитията.
— И аз се чувствам по същия начин, мистър Казан. И искам да ви уверя, че нямам нищо общо с цялата история. Абсолютно нищо. Би трябвало да ми разрешите да се обадя в американското посолство.
— Можете да се обадите. Но според мен не е нужно.
— Струва ми се, че се нуждая от помощ.
— Мис Барън, съжалявам, че ви провалихме деня. Вината за това е изцяло наша. Когато се върнете в хотела си, можете да се обадите на когото пожелаете.
— И вие няма да ме задържите тук? — попита тя, като все още се страхуваше да повярва на ушите си.
— Разбира се, че не — отговори Ахмед.
— Много се радвам — каза Ерика. — Но трябва да ви кажа още нещо. Трябваше да ви го кажа още снощи, но ме достраша. Както и да е… — Тя дълбоко пое дъх. — Тези два дни бяха необичайни за мен. И не мога да реша кой от двата беше по-лош. Колкото и да ви звучи невероятно, вчера следобед станах неволен свидетел на още едно убийство. — Ерика потрепери. — Видях как трима мъже убиха един човек на име Абдул Хамди и…
Столът на Ахмед изтрополи на пода.
— Видяхте лицата им?
— Само на двама от тях. Не и на третия.
— И можете да разпознаете двамата?
— Възможно е, не съм сигурна. Наистина искам да ви се извиня, че не ви казах вчера. Умирах от страх.
— Напълно ви разбирам. Не се притеснявайте. Ще се погрижим за всичко. Но без съмнение ще трябва да ви зададем още някои въпроси.
— Още въпроси… — тъжно каза Ерика. — Всъщност възнамерявам да напусна Египет по най-бързия възможен начин. Цялата ми ваканция се провали.
— Съжалявам, мис Барън. — Ахмед си възвърна осанката, която тя помнеше от предишната им среща, — но при така стеклите се обстоятелства няма да ви разрешим да заминете, докато не се изяснят всички подробности или докато не се уверим, че повече не можете да ни помогнете. Наистина съжалявам, че ви се струпват толкова много неприятности. Ще бъдете напълно свободна. Само ме уведомете, ако смятате да излизате извън Кайро. Освен това можете да обсъдите проблемите си с американското посолство, но имайте предвид, че те нямат голямо влияние върху вътрешните ни работи.
— Да си затворен в една държава е далеч по-добре, отколкото да си в затвора — тъжно се усмихна тя. — Все пак как мислите, кога ще ми разрешите да отпътувам?
— Трудно е да се каже. Може би след седмица. Разбирам ви, но се опитайте да гледате на преживелиците си тук просто като на лошо стечение на обстоятелствата. На ваше място бих се постарал да се позабавлявам, докато съм в Египет. — Той се загледа встрани и после продължи: — Като представител на правителството бих желал да ви поканя на вечеря, за да ви покажа, че човек може наистина добре да се забавлява в Египет.
— Благодаря ви — Ерика бе искрено трогната от загрижеността му, — но за съжаление вече имам уговорка с Ивон дьо Марго.
— Разбирам. — Ахмед смутено сведе поглед. — В такъв случай ви моля да приемете извинения от името на правителството. Ще уредя да ви откарат до хотела и ви уверявам, че редовно ще поддържам връзка с вас.
Той се изправи и стисна ръката й през бюрото. Ръкостискането му бе приятно твърдо. Изненадана от внезапния край на разговора, Ерика напусна стаята.
Веднага след нея Ахмед повика заместника си Заки Риад. Риад имаше петнадесет години стаж в отдела, но стремителната кариера на Ахмед му отне шефското кресло. Беше интелигентен и съобразителен, но физически беше пълен антипод на Ахмед. Дебел, с разплути черти и катраненочерна коса, почти винаги рошава като каракул.