Един от мъжете на рецепцията я забеляза, посочи я с химикалката си и й махна. Тя ускори крачка и се насочи към асансьора. Натисна бутона. Страхуваше се да се обърне, за да не би някой да я заговори. Натисна бутона още няколко пъти и най-после асансьорът пристигна. Вратата се отвори, тя влезе в кабината и каза на момчето етажа си. То безмълвно кимна. Вратата започна да се затваря, но в същия миг нечия ръка я задържа. Ерика се притисна към дъното на кабината и затаи дъх.
— Извинете — ухили се едър мъж в каубойски ботуши. — Вие ли сте Ерика Барън?
Тя отвори уста, но не успя да продума.
— Казвам се Джефри Джон Райс от Хюстън. Вие сте Ерика Барън, нали? — Мъжът продължаваше да държи вратата.
Ерика плахо кимна.
— Много се радвам да се запознаем, мис Барън. — Джефри Райс й подаде ръка.
Ерика машинално повдигна ръка, той я пое и мощно я стисна.
— За мен е удоволствие, мис Барън. Моля, запознайте се с жена ми.
Без да пуска ръката й, той я измъкна от асансьора, тя залитна, сакът й се изхлузи от рамото и за малко не падна на земята.
— Часове наред ви чакаме — обясняваше той, докато я влачеше към фоайето.
След четири-пет непохватни стъпки тя най-после успя да измъкне ръката си.
— Мистър Райс — каза тя и спря, — с удоволствие бих се запознала с жена ви, но може би някой друг път. Денят ми беше много напрегнат.
— Наистина изглеждате малка одърпана, мила моя, но нека първо пийнем нещо — усмихна се той и отново хвана китката й.
— Мистър Райс! — рязко каза Ерика.
— Хайде скъпа, прекосили сме половината свят, за да се срещнем с вас.
Ерика се взря в загорялото и гладко избръснато лице на Джефри Райс.
— Какво искате да кажете, мистър Райс?
— Току-що го казах. Двамата с жена ми дойдохме от Хюстън, за да се срещнем специално с вас. Летяхме цяла нощ. За щастие разполагам със собствен самолет. Най-малкото, което можете да направите за нас, е да изпием по едно питие.
Изведнъж тя си спомни името. Джефри Райс беше собственикът на хюстънската статуя на Сети I. Беше говорила с доктор Лоуъри късно през нощта и едва сега си спомни.
— Дошли сте от Хюстън?
— Точно тъй. Долетяхме. Кацнахме преди няколко часа. А сега се запознайте с жена ми, Присила.
Ерика се остави да я замъкнат през фоайето и да я представят на Присила Райс, южняшка хубавица с дълбоко деколте и пръстен с толкова голям диамант, че почти заслепяваше блясъка на огромния кристален полилей. Южняшкият й акцент бе много по-изразен от този на съпруга й.
Джефри Райс поведе жена си и Ерика към бар „Таверн“. Собственическият маниер и гръмкият му глас му осигуриха светкавично обслужване, още повече че той щедро раздаваше бакшиши от по една египетска лира. В приглушената светлина на бара Ерика не биеше толкова много на очи и се поуспокои. Седнаха в едно сепаре, където изпокъсаните й дрехи не се забелязваха.
Джефри Райс поръча чист бърбън за себе си и за жена си и водка с тоник за Ерика. Тя наистина постепенно се отпусна и дори се смя с глас на колоритните разкази на високия тексасец за премеждията им на митницата. Позволи си още един коктейл.
— Е, хайде да се заемаме за работа — каза Джефри Райс и снижи глас. — Не ми се ще да развалям веселбата, но все пак дойдохме отдалеч. До нас достигнаха слухове, че сте видяла статуя на фараон Сети I.
Ерика забеляза как държанието на Райс коренно се промени. Предположи, че под маската си на жизнерадостен тексасец той е обигран бизнесмен.
— Доктор Лоуъри каза, че сте искали снимки на моята статуя, по-точно на йероглифите от основата. Нося снимките. — Джефри Райс измъкна от джоба на сакото си един плик и го задържа над масата. — С удоволствие ще ви ги дам, стига само да ми кажете къде видяхте статуята, за която сте разказали на доктор Лоуъри. Разбирате ли, смятах да подаря моята статуя на родния си град Хюстън, но цената на жеста чувствително ще намалее, ако куп подобни статуи са в обръщение. С други думи, искам да купя статуята, която сте видели. Готов съм да връча десет хиляди долара на всеки, който ще ми каже кой би могъл да ми я продаде. Това се отнася и за вас.
Ерика остави чашата си на масата и се взря в Джефри Райс. След като вече познаваше безкрайната бедност в Кайро, тя ясно си даваше сметка, че десет хиляди тук биха имали ефекта на един милион долара в Ню Йорк. Подземният свят на Кайро щеше да преживее сериозен трус. След като без съмнение смъртта на Абдул Хамди беше свързана със статуята, то тези десет хиляди, предложени само за информация, щяха да доведат до серия от убийства. Самата мисъл бе ужасяваща.