Ерика накратко описа случката с Абдул Хамди и статуята на Сети I. Райс напрегнато я изслуша и си записа името на Абдул Хамди.
— Знаете ли дали някой друг е видял статуята? — попита той и тикна шапката си на темето.
— Аз поне не зная.
— Има ли някой друг, който знае, че статуята е била при Абдул Хамди?
— Да, мосю Ивон дьо Марго. Отседнал е в хотел „Меридиен“. Той твърди, че Хамди е бил в контакт с много потенциални купувачи от целия свят, така че вероятно доста хора знаят, че статуята е била при Абдул Хамди.
— Май ще се забавляваме повече, отколкото ми се стори в началото — каза Райс, протегна се през масата и потупа тънката китка на жена си. После се обърна към Ерика и й подаде плика със снимките. — Имате ли представа къде би могла да се намира статуята?
— Ни най-малка — отвърна тя и взе плика. Въпреки лошото осветление нямаше търпение да разгледа снимките, отвори плика, извади първата и внимателно се взря в нея.
— Бива си я статуята, а? — гордо заяви Райс, сякаш показваше снимката на първородния си син. — В сравнение с нея всички боклуци от гробницата на Тут изглеждат като детски играчки.
Джефри Райс беше прав. Статуята беше изумителна. Но сега забеляза и още нещо. Доколкото си спомняше, статуята бе идентична с тази от магазина на Абдул Хамди. За миг се поколеба. Вгледа се в статуята на Райс и забеляза, че инкрустираният със скъпоценности жезъл е в дясната й ръка. Тогава си спомни, че статуята на Абдул държеше жезъла в лявата. Статуите не бяха идентични, а огледални образи! Ерика прегледа и останалите снимки. Статуята бе снимана във всички възможни ракурси, снимките бяха много добри, явно професионални. Най-отдолу бяха снимките в едър план. Ерика усети как пулсът й се ускори, когато видя йероглифите. Беше прекалено тъмно, за да различи символите, но наклони снимката и успя да различи двата фараонски именни знака. Различи имената на Сети I и на Тутанкамон. Изумително.
— Мис Барън, за нас ще бъде удоволствие, ако приемете поканата ни да вечеряме заедно. — Присила Райс топло се усмихна, когато мъжът й отправи поканата.
— Благодаря ви. — Ерика прибра снимките в плика. — За съжаление вече съм ангажирана. Може би някоя друга вечер, ако възнамерявате да останете в Кайро за по-дълго.
— Но разбира се — усмихна се на свой ред Джефри Райс. — А може и вие със своята компания да се присъедините към нас довечера.
Ерика размисли за момент, но след това отказа. Джефри Райс и Ивон дьо Марго нямаше да си допаднат. Ерика тъкмо се канеше да се извини, когато й хрумна нещо.
— Мистър Райс, как купихте статуята на Сети I? — Тя неволно снижи глас, защото не знаеше дали въпросът й е уместен.
— С пари, скъпа моя! — Джефри Райс се разсмя и тупна по масата с отворена длан. Явно се наслаждаваше на шегата си.
Ерика едва се усмихна.
— Чух за нея от един приятел в Ню Йорк. Той се занимава с подобна търговия. Обади ми се и каза, че изумителна египетска скулптура ще се продава на търг при закрити врати.
— Закрити врати?
— Да, без да се разгласява. Постоянно има такива разпродажби.
— И къде беше разпродажбата?
— В Цюрих.
— Швейцария! Но защо Швейцария?
Джефри Райс сви рамене.
— На такъв род търгове не се задават въпроси. Има си неписан правилник.
— И знаете ли как е стигнала до Цюрих?
— Не — отвърна Джефри Райс. — Както вече ви казах, там не се задават въпроси. Всичко бе организирано от една от тамошните големи банки, а те, както знаете, съвсем не са разговорливи. Просто искат да си получат парите и толкоз. — Той стана, усмихна се и предложи да изпрати Ерика до асансьора. Явно нямаше намерение да й каже нищо повече.
Ерика влезе в стаята си със замаяна глава. Докато чакаха асансьора, Джефри Райс уж нехайно подметна, че статуята не е първата египетска антика, която купувал в Цюрих. Бил купил също и няколко златни статуетки, една чудесна огърлица нагръдник. Всички те вероятно били от епохата на Сети I. Ерика остави плика на бюрото. До оня ден си мислеше, че нелегалната търговия означава някой да намери дребен предмет в пясъците и да го продаде. Сега разбра, че последните звена от веригата действат под крилото на мощни световни банки. Звучеше невероятно.