Ерика се сети за блузата си, погледна петното от кръв и бързо я изхвърли. Панталонът я последва. Свали сутиена си и забеляза, че кръвта е напоила и задната презрамка. Но не можеше с лека ръка да изхвърли и него. Тя трудно си намираше подходящи сутиени и само няколко марки й бяха удобни. Преди да е извършила нещо прибързано, отвори най-горното чекмедже на бюрото, за да провери какво е донесла от Щатите. Но вместо това втрещено се взря в бельото си. Някой беше тършувал из личните й вещи!
Тя се изправи и огледа стаята. Леглото бе оправено. Явно камериерката бе минала оттук, но нима е ровила из бельото й? Защо пък не? Бързо провери средното чекмедже и измъкна оттам дънките си. В страничния джоб бяха обеците й с диаманти, последният подарък от баща й. В задния джоб беше обратният й билет и пачката пътнически чекове. След като намери всичко на мястото му, тя облекчено въздъхна и прибра дънките.
Погледна отново горното чекмедже и се почуди възможно ли бе сама да го е разбутала сутринта. Влезе в банята, взе несесера с гримовете си и прегледа съдържанието му. Тя, разбира се, не подреждаше гримовете си, но тъй като ги използваше в определен ред и след това ги пускаше в несесера, можеше смътно да прецени дали някой друг е ровил. Оросяващият крем трябваше да е близо до дъното, а сега бе най-отгоре. Най-отгоре бяха и противозачатъчните й хапчета, а тя винаги ги вземаше вечер. Сега вече беше абсолютно сигурна, че някой е ровил в нещата й. Помисли си да съобщи на хотелската управа за инцидента. Но какво щяха да й отговорят, след като нищо не бе изчезнало?
Върна се в антрето и нервно заключи вратата. После се приближи до плъзгащите се балконски врати, отвъд които огненото египетско слънце бавно залязваше. Сфинксът приличаше на гладен лъв, готов за скок. Пирамидите възправяха обемистите си форми към кървавочервеното небе. Ерика си пожела да има по-голям късмет под техните сенки.
Кайро, 22:00
Вечерята с Ивон се оказа изключително приятна. Когато той я взе от хотела, на хоризонта още тлееше тъмночервена жарава. Бяха поели на юг, успоредно на Нил, далеч от столичните прашни горещини, към град Маади. И когато първите звезди изгряха в притъмняващото небе, напрежението й като че ли се разтопи в прохладата на нощта.
Ресторантът се наричаше „Морско конче“ и бе разположен непосредствено до източния бряг на Нил. Залата бе отворена и от четирите страни. Отвъд реката, над редицата от палми, се извисяваха пирамидите на Гиза, осветени от мощни прожектори.
Вечеряха прясна риба и огромни скариди, уловени в Червено море, поръчаха леденостудено бяло вино „Гянаклис“. Ивон каза, че е ужасно и го разреждаше с минерална вода, но на Ерика й хареса леко сладкият му, плодов вкус.
Тя го наблюдаваше как отпива от виното си и сравняваше вталената му тъмносиня копринена риза със своите копринени ризи. Тя много ги ценеше и ги обличаше само при официални случаи. Коприната би трябвало да придава женственост на фигурата, но при Ивон не беше така. Дори лъскавият блясък подчертаваше мъжествеността му.
Самата Ерика дълго се приготвя за вечерта. Косата й, прясно измита и пухкава, беше прибрана назад. Беше облякла шоколадовокафява рокля от фино трико, с широка яка, паднали ръкави и ластичен колан.
Разговорът им тръгна от съвсем неутрални води, но скоро стигна до убийствата. Ивон бе постигнал много малък успех в опитите си да открие убийците на Абдул Хамди. Единственото, до което се беше добрал, бе, че не са от Кайро. После Ерика разказа за ужасните събития в Серапеума и не по-малко мрачното посещение в полицията.
Когато привърши разказа си, Ивон недоумяващо поклати глава:
— Днес трябваше да ми позволиш да дойда с теб. — Той протегна ръка към нея и леко й се усмихна.
— И аз мисля така — призна тя и погледна пръстите им, които едва се докосваха.
— Искам да ти призная нещо — меко каза Ивон. — Когато те срещнах за първи път, се интересувах единствено от статуята на Сети I. Но сега откривам, че чарът ти е неустоим.
— Още не те познавам достатъчно добре, за да разбирам кога се шегуваш и кога говориш сериозно — отвърна тя и усети как в нея се събуждат отдавна забравени пориви.
— Не се шегувам, Ерика. Ти си много по-различна от всички жени, които съм срещал досега.
Ерика погледа към Нил. На близкия бряг няколко рибари работеха до една лодка. Явно бяха голи и телата им проблясваха в мрака като полиран оникс. Без да сваля очи от тях, тя размисли върху думите на Ивон. Звучаха ужасно изтъркано и едва ли не обидно. Но все пак възможно бе в тях да има и зрънце истина, защото Ивон бе най-необикновеният мъж, когото тя бе срещала.