— Това, че си египтоложка, е прекрасно — продължи той, — защото, казвам го в добрия смисъл на думата, то разкрива в теб някаква източноевропейска чувственост, която силно ме привлича. А и изобщо в теб има нещо интригуващо и тайнствено, също както в древния Египет.
— Аз съм една обикновена американка.
— Да, но и американците принадлежат към някоя раса, а твоята е очевидна. Намирам това за много привлекателно. Честно казано, уморен съм от студения и русоляв северняшки тип.
Без да усети как стана, Ерика изведнъж се оказа омагьосана. Последното, което желаеше, бе някакъв роман, който да й отнеме психическата и емоционална устойчивост.
Ивон сякаш усети неудобството й и смени темата, докато сервитьорът прибираше празните чинии.
— Ерика, в състояние ли си да разпознаеш убиеца от Серапеума? Видя ли лицето му?
— Не. Имах чувството, сякаш небето се е продънило. Не видях никого.
— Господи, какво ужасно преживяване, и да падне върху теб. Невероятно. Но както знаеш, убийствата на правителствени служители са ежедневна практика в Близкия изток. Добре поне, че не си пострадала. Знам, не е лесно, но на твое място бих се опитал да забравя всичко. Просто някакво невероятно съвпадение. И което е още по-лошо, веднага след смъртта на Хамди. Две убийства за два дни. Не знам дали самият аз бих понесъл подобно нещо.
— Зная, че най-вероятно е съвпадение, но има един факт, който пряко ме засяга. Горкият човек, когото застреляха, не е бил просто правителствен служител, а е работел в отдела по антиките. Така че жертвите и при двете убийства са свързани с древните реликви, само дето са на противоположни позиции. И ни в клин, ни в ръкав, аз по средата. — Ерика уморено се усмихна.
Сервитьорът донесе арабско кафе и сервира десерта. Ивон бе поръчал кадаиф, залят с карамелизирана захар и поръсен с орехи и стафиди.
— Но една от най-невероятните страни на приключението ти е, че не са те задържали в полицията.
— Това не е съвсем вярно. Задържаха ме за няколко часа и ми забраниха да напускам страната. — Тя опита десерта, не беше чак толкова вкусен, че да си струва всички тия калории.
— Това нищо не е. Имаш късмет, че не си в затвора. Готов съм да се обзаложа, че екскурзоводът ти е именно там в момента.
— Мисля, че заслугата за освобождаването ми е на Ахмед Казан — каза тя.
— Ти познаваш Ахмед Казан?
— Не знам как да определя връзката ни — продължи тя. — Снощи, след като се разделих с теб, той ме чакаше в стаята ми.
— Сериозно!? — Ивон изпусна вилицата си върху чинийката.
— Ако ти сега се изненадваш, опитай се да си представиш как се чувствах аз. Реших, че е дошъл да ме арестува, защото не съм им докладвала за убийството на Абдул Хамди. Заведе ме в кабинета си и ме разпитва в продължение на половин час.
— Това е невероятно. — Ивон избърса устните си в салфетката. — Ахмед Казан вече е знаел за Абдул Хамди?
— Не мога да преценя дали е знаел. Първоначално си помислих, че знае. Каква друга причина можеше да има, за да ме отвежда в кабинета си. Но той нищо не спомена в тази връзка, а и мен ме достраша да повдигна въпроса.
— И какво искаше?
— Най-вече ме разпитваше за теб.
— За мен? — Ивон направи невинна гримаса и заби показалец в гърдите си. — Ерика, ти си преживяла два изумителни дни. Аз от години идвам тук, но досега не съм се срещал с Ахмед Казан. И какво те пита за мен?
— Искаше да знае защо си в Египет.
— И ти какво му каза?
— Че не зная.
— И не спомена нищо за статуята на Сети?
— Не. Страхувах се, че ако спомена за статуята, ще трябва да разкажа и за убийството на Абдул Хамди.
— А той спомена ли нещо за статуята на Сети?
— Нищо.
— Ерика, ти си фантастична! — Изведнъж той стана, наведе се през масата и я целуна.
Това беше толкова неочаквано за нея, че тя усети как се изчервява, нещо, което не беше й се случвало от години. Засрамена, тя отпи от кафето.
— Не мисля, че Ахмед Казан повярва на всичко, което му казах.
— Защо мислиш така? — попита Ивон.
— Когато се върнах в стаята си днес следобед, забелязах леки промени в гардероба си. Мисля, че са претърсвали стаята ми. След като Ахмед Казан е бил там предишната вечер, единственото, което ми идва наум, е, че египетските власти са се върнали по-късно. Ценните предмети бяха непокътнати. Няма нищо откраднато. Но нямам и представа какво са търсили.