— Всички твърдят, че карам малко по-бързо от необходимото — засмя се и Ивон. — Но на мен така ми харесва. — Той извади шофьорските си ръкавици и продължи: — Ти явно знаеш за Сети I не по-малко от мен. Интересно. С абсолютна сигурност е установено кога в древността е била ограбена каменната му гробница. Преданите свещеници от двадесетата династия са успели да спасят мумията му и са документирали целия случай.
— Тази сутрин видях мумията на Сети I — произнесе Ерика.
— Каква ирония на съдбата — каза Ивон и запали двигателя. — Крехкото тяло на Сети I достига до нас почти непокътнато. Неговата мумия, заедно с други фараонски мумии, е била открита нелегално в онова прословуто хранилище от прословутата фамилия Расул в края на деветнадесети век. — Ивон се обърна и изведе колата от паркинга на заден ход. — Това семейство в продължение на десет години е изнасяло оттам находки, преди най-накрая да ги хванат. Историята е много интересна. — Той натисна газта и колата се устреми към Кайро. — Определени кръгове смятат, че в скоро време ще се появят и други образци от времето на Сети I. Когато отидеш в Луксор, в огромната му гробница, ще видиш къде наскоро са копали тунели, и то с официалното разрешение на властите, за да търсят тайна стая. И може би затова на определени интервали на черния пазар се появяват образци от тази епоха. Това само по себе си не е учудващо. Той вероятно е бил погребан с изумително количество вещи. Дори и гробницата му да е била ограбена, в древния Египет е било практика откраднатите погребални предмети да се използват и при други погребения. И така са ги погребвали и грабили, и отново погребвали години наред. В наши дни най-вероятно голяма част от тях все още са под земята. Не можеш дори да си представиш колко много селяни копаят за антики в Луксор. Всяка нощ преорават пустинята и понякога наистина откриват изумителни неща.
— Като например статуята на Сети I? — каза Ерика и погледна Ивон.
Той се усмихна и белотата на зъбите му се открои върху тъмния загар на лицето му.
— Именно. Но можеш ли да си представиш как е изглеждала гробницата на Сети, преди да я разграбят? Боже мой, в наши дни се възхищаваме на съкровищата на Тутанкамон, но те са нищожни в сравнение с тези на Сети I.
Ерика знаеше, че той е прав, защото с очите си бе видяла статуята в магазина на Абдул Хамди. Сети I е бил могъщ фараон, докато управлението на Тутанкамон е било съвсем символично поради непълнолетието му и той едва ли е притежавал някаква реална власт.
— По дяволите! — извика Ивон и намали скоростта.
Колкото повече се приближаваха до Кайро, толкова по-лош ставаше пътят. Градът започваше с коптори, направени от мукава и подпрени с колове. Тук бяха подслонени новопристигналите имигранти. После мукавата отстъпваше на листове ламарина, парцали и тук-там изрязани бензинови варели. После следваха схлупени кирпичени къщурки и най-накрая започваше същинската част на града, но бедността бе надвиснала навсякъде като тежка воня над блато.
— Защо не се качиш в апартамента за едно бренди след вечерята? — попита Ивон.
Ерика го погледна и се опита да изясни чувствата си. Твърде вероятно беше предложението му далеч да не е толкова невинно, колкото звучеше на пръв поглед. Но той определено я привличаше и след противния ден й се искаше да почувства нечия близост. И въпреки това физическото привличане невинаги беше добър съветник, а и Ивон бе толкова съвършен, че човек неволно се усъмняваше във всичките му достойнства. Тя го погледна и си призна, че изобщо не може да го разбере. Беше й се струпало прекалено много наведнъж.
— Благодаря ти, Ивон — топло отвърна тя, — но няма да приема. Защо не изпием по едно последно питие в „Хилтън“?
— Разбира се, защо не? — каза Ивон и тя за момент изпита разочарование, че той не бе по-настоятелен. Дори й се стори, че става жертва на собствените си предразсъдъци.
Когато стигнаха до хотела, те решиха, че ще е по-добре да се разходят, отколкото да останат в задимения „Таверн“. Ръка за ръка прекосиха оживения булевард „Корнеиш ел Нил“ и се упътиха към моста „Ел Тарир“.
Ивон я прегърна през раменете и тя положи длан върху неговата. Отново я обзеха съмнения. Отдавна не беше общувала с друг мъж.
— Днес в Кайро пристигна един грък на име Стефанос Маркулис — внезапно каза Ивон, когато спряха до парапета. — Мисля, че ще те потърси и ще се опита да се срещне с теб.
Ерика го погледна с недоумение.
— Стефанос Маркулис търгува с египетски антики в Атина. Рядко идва в Египет. Сега не зная защо е дошъл и искам да разбера. Възможно е да е дошъл заради убийството на Абдул Хамди или статуята на Сети I.