— И иска да говори с мен за убийството?
— Да — отвърна Ивон, загледан в мрачните води на Нил. — Има някаква връзка с цялата история, но още не мога да разбера каква.
— Ивон, не искам да имам нищо общо с цялата тази история. Честно казано, всичко ужасно ме плаши.
— Разбирам — успокои я Ивон, — но какво да направя, като разполагам само с теб.
— Какво искаш да кажеш?
Ивон се обърна към нея.
— Ти си последната връзка със статуята на Сети I. Стефанос Маркулис по някакъв начин беше свързан с продажбата на хюстънската статуя. Опасявам се, че е свързан и с тази. Знаеш колко важно е за мен да спра тази гавра с антиките.
Ерика погледна към светлините на „Хилтън“.
— Човекът от Хюстън, който купи първата статуя, също пристигна днес. Следобед ме чакаше във фоайето на хотела. Казва се Джефри Райс.
Устните на Ивон се присвиха.
— Той предлага десет хиляди долара на всеки, който може да му каже къде е статуята, за да я купи.
— Божичко! Кайро ще полудее. Само като си помисля, че доскоро се страхувах да не би Ахмед Казан да разбере за съществуването на статуята… Е, Ерика, при това положение трябва да действам много бързо. Разбирам колко ти е неприятно, но, моля те, направи ми тази услуга, говори със Стефанос Маркулис. Искам да разбера какви са намеренията му и ти можеш да ми помогнеш. Щом Джефри предлага толкова пари, няма съмнение, че статуята още е някъде тук. И ако не предприема светкавични мерки, тя скоро ще потъне в някоя частна колекция. Единствената ми молба е да се срещнеш със Стефанос Маркулис и после да ми разкажеш какво сте говорили.
Ерика погледна Ивон. Беше трогната от всеотдайността му и споделяше неговата решимост, че статуята трябва да се запази за Египетския музей.
— Сигурен ли си, че за мен няма никаква опасност?
— Разбира се. Когато ти се обади, си уговорете среща на обществено място, така че да си спокойна.
— Добре, но при това положение ми дължиш още една вечеря.
— Става — каза той и я целуна, този път по устните.
Ерика се вгледа в мъжествените му черти. Дали просто не я използваше за собствените си цели? Но после сама се упрекна за прекалената си подозрителност. По-вероятно бе тъкмо обратното — тя да използва него.
Ерика се запъти към стаята си в прекрасно настроение. Ивон бе събудил в нея чувства, които отдава не беше изпитвала, още повече, че връзката й с Ричард през последните няколко месеца не й носеше дори и физическо удовлетворение. А Ивон умееше да внушава, че за него сексуалните стремежи отстъпват пред пълноценната духовна връзка. Той нямаше нищо против да изчака и това я радваше. Тя пъхна ключа и със замах отвори вратата. Всичко изглеждаше на мястото си. Спомни си стотиците криминални филми, които бе гледала и съжали, че не е оставила някакъв знак, за да провери дали някой е влизал в нейно отсъствие. Включи осветлението и погледна в спалнята. Провери и в банята, леко засрамена от мелодраматичните си страхове.
После облекчено въздъхна и с широк замах затръшна вратата, която издаде мощен трясък, последван от щракването на американската брава. Събу обувките си, изключи климатичната инсталация и отвори балконската врата. Прожекторите, които осветяваха пирамидите и сфинкса, бяха изключени. Върна се в стаята, съблече роклята си и я закачи в гардероба. В далечината се чуваха колите, които въпреки късния час още пъплеха по „Корнеиш ел Нил“. Не се чуваше никакъв друг шум. Но докато сваляше грима си, тя чу познат звук зад вратата.
Замръзна и се взря в отражението си. Беше по бикини и сутиен, с едно гримирано око. В далечината се чуха клаксони, после и те заглъхнаха. Тя затаи дъх и напрегна слух. И отново чу характерния метален звук на ключ, който влиза в ключалка. Почувства как кръвта се оттегли от лицето й. Някой се опитваше да отвори вратата. Осъзна това и бавно се обърна. Резето не беше поставено. Ерика изтръпна. Не можа да събере кураж да се втурне и да го постави. Страхуваше се, че няма да успее да изпревари натрапника. Ключалката отново изтрака.
После тя ужасена видя как топката на вратата бавно се завърта и подобно на уплашено животно, трескаво огледа стаята в търсене на изход. Балконът! Можеше ли да достигне съседната тераса? Не, трябваше да се надвеси над девететажната бездна. После се сети за телефона. Безшумно изтича до другия край на стаята и притисна слушалката към ухото си. Чу далечен сигнал. В същия миг без никакъв звук вратата се открехна. От коридора нахлу остра светлина, която проряза сумрака в стаята. Ерика падна на колене, хвърли слушалката на леглото, просна се по очи и изпълзя под леглото.