Оттук виждаше само долния ръб на вратата. От телефона се чу жужене. Тя разбра, че телефонът ще я издаде, той беше безпогрешен знак, че се е скрила. В стаята влезе мъж и тихо затвори вратата зад себе си. Пред ужасения поглед на Ерика той пристъпи към леглото, после излезе от полезрението й. Тя се страхуваше дори да помръдне главата си. Той постави слушалката на телефона. После безшумно отново се появи в полезрението й, явно проверяваше банята. Студена пот изби по лицето й, когато го видя да отива до гардероба. Той я търсеше! Вратите на гардероба се отвориха, после се затвориха. Той се върна в центъра на стаята и спря, обувките му бяха на не повече от пет-шест фута от главата на Ерика. После, крачка по крачка те се доближиха и спряха до леглото. Тя можеше да го докосне, толкова беше близо. Внезапно покривката се вдигна и тя се озова лице в лице с един мъж.
— Ерика, какво, по дяволите, търсиш под леглото?
— Ричард! — изпищя Ерика и избухна в сълзи.
Въпреки че все още бе прекалено разстроена, за да помръдне, Ричард я измъкна и я отупа от праха.
— Сериозно — попита той, — кажи ми какво правеше под леглото?
— О, Ричард — тя изведнъж се хвърли на врата му, — толкова се радвам, че си ти. Не мога да ти обясня колко много се радвам. — Тя се притисна към него и силно го прегърна.
— Трябва по-често да те изненадвам — щастливо промълви той.
Те постояха така, докато Ерика се посъвземе.
— Наистина ли си ти? — каза тя най-после и се вгледа в лицето му. — Просто не мога да повярвам. Не сънувам ли?
— Не сънуваш. Аз съм. Малко поуморен, но тук, с теб, в Египет.
— Наистина изглеждаш уморен — каза тя и приглади косата от челото му. — Добре ли си?
— Да, нищо ми няма. Само съм уморен. Казаха, че имало някакви проблеми с оборудването — почти четиричасово закъснение в Рим. Но не съжалявам. Изглеждаш прекрасно. Откога си гримираш само едното око?
Тя се усмихна и нежно го прегърна.
— Щях да изглеждам още по-добре, ако ме беше предупредил, че пристигаш. Как успя да се измъкнеш от работата си? — Тя се облегна назад в ръцете му и положи длани на гърдите му.
— Преди време поех пациентите на мой колега, когато баща му почина. Така че ми дължеше услуга. Той ще се занимава със спешните случаи и домашните посещения. А нормалната практика просто ще почака. И без това, докато те нямаше, нищо не успях да свърша. Страхотно ми липсваше.
— И ти ми липсваше. Сигурно затова ти се обадих по телефона.
— Много се зарадвах. — Той я целуна по челото.
— Когато преди година те попитах ще можеш ли да дойдеш с мен в Египет, ти ми каза, че е абсолютно невъзможно да отделиш време.
— Е… тогава практиката ми не беше толкова сигурна. Но това бе преди година, а сега съм с теб, и то тук, в Египет. Още не мога да повярвам. Но, Ерика, какво правеше под леглото? — В ъгълчетата на устните му трепна усмивка. — Уплаших ли те? Съжалявам, не беше нарочно. Мислех, че спиш, исках тихо да дойда и да те събудя, както правехме вкъщи.
— Дали си ме уплашил? — Ерика иронично се изсмя, пусна го и се запъти да вземе от гардероба бялата си домашна роба. — Още ми треперят коленете. Не ме уплаши, а направо ми взе ума.
— Съжалявам — каза Ричард.
— Как намери ключ? — попита тя и седна на ръба на леглото с ръце в скута.
Ричард сви рамене.
— Просто отидох на рецепцията и поисках ключ за номер 932.
— И ти дадоха? Без изобщо нищо да те питат?
— Не ме питаха. Това е нормално в повечето хотели. Макар че лично аз предпочитах да ти се обадят. Тогава щеше да видиш изненада. Исках да видя лицето ти, когато разбереш, че съм в Кайро.
— Ричард, след всичко, което преживях през последните два дни, едва ли имаше нещо по-неподходящо. — Тонът й стана по-настъпателен. — Всъщност постъпил си направо глупаво.
— Добре де, добре — отстъпи Ричард и на шега вдигна ръце, за да се предпази. — Извинявай, ако съм те уплашил. Не беше нарочно.
— Не се ли сети, че ще се уплаша, ако се промъкнеш в стаята ми посред нощ! Сериозно, Ричард, дори в Бостън подобно нещо е недопустимо. Явно изобщо не те е грижа за това как се чувствам аз.
— Ами… радвах се, че ще те видя. Не разбираш ли, прелетях хиляди мили… — Усмивката му започна да посърва. Пясъчножълтата му коса бе разрошена, под очите му тъмнееха дълбоки сенки.