— Колкото повече си мисля, толкова повече се ядосвам. Господи, ами ако бях получила инфаркт? Уплаши ме до смърт.
— Извинявай. Казах ти, че съжалявам.
— „Извинявай“ — кисело се усмихна Ерика. — Сякаш като ми се извиниш, и все едно нищо не се е случило. Да, ама не. Не стига, че за два дни видях две убийства, а и на това отгоре с мен си правят дебелашки шеги. Това вече преля чашата.
— Помислих, че се зарадва, като ме видя — заоправдава се Ричард. — Ти каза, че се радваш да ме видиш.
— Зарадвах се, защото не беше някой потенциален изнасилвач или убиец.
— Е, благодаря ти за комплимента.
— Ричард, кажи ми какво, по дяволите, правиш тук?
— Дойдох тук, за да те видя. Прелетях половината свят, за да ти покажа, че държа на теб.
Ерика отвори уста, но не проговори веднага. Гневът й леко намаля.
— Но аз специално те помолих да не идваш — смъмри го тя, сякаш се караше на малко дете.
— Да, но после говорих с майка ти и реших друго. — Той седна на леглото и се опита да вземе ръката й.
— Какво? — попита тя и отблъсна ръката му. — Я го повтори това последното!
— Какво да повторя? — объркан попита той. Усети, че гневът й отново напира, но не разбираше защо.
— Значи ти си заговорничил с майка ми по мой адрес?
— На твое място не бих се изразил така. Просто поговорихме за това дали ще бъде разумно да дойда.
— Прекрасно — процеди тя. — И решихте, че Ерика, каквото си е бебе, просто нещо се цупоти, но ще й мине. А сега-засега трябва да се държим с нея като с дете и да я търпим известно време.
— Слушай, ако искаш да знаеш, най-голямата грижа на майка ти е твоето добро.
— Далеч не съм сигурна — каза тя и стана от леглото. — Майка ми вече не е в състояние да прави разлика между своя и моя живот. Прекалено близко е до мен и направо я усещам как ми изпива силите. Не можеш ли да разбереш това?
— Не, не мога. — Ричард усети как и в него се надига гняв.
— Изобщо не се учудвам. Започвам да мисля, че това се дължи на еврейската кръв. Майка ми е толкова твърдо решена да ме вкара в своите стъпки, че изобщо не й остава време и желание да ме опознае в действителност. Възможно е да ми желае доброто, но също така е възможно просто да иска чрез мен да придаде реалност на собствения си живот. Проблемът е в това, че аз и майка ми сме много различни. Израснали сме в два различни свята.
— Единственият случай, когато гледам на теб като на дете, е когато говориш така.
— Аз пък мисля, че ти абсолютно нищо не разбираш. Дори не можеш да проумееш защо съм тук, в Египет. Колкото и да ти обяснявам, ти просто отказваш да разбереш.
— Аз пък не мисля така. Знам защо си тук. Защото се страхуваш от евентуално обвързване. Точно това е истинската причина. Просто парадираш независимостта си.
— Ричард, не смей да се измъкваш по този начин! Точно ти се страхуваше от евентуално обвързване. Преди една година ти не даваше и дума да се спомене за брак. Сега изведнъж ти се прииска съпруга, дом и куче. Да, но аз не съм твоя собственост, нито пък собственост на майка ми. И не съм дошла тук, за да демонстрирам независимостта си. Ако целта ми бе такава, щях да отида в някой курорт, където по цял ден да се излежавам. Дойдох тук, защото осем години съм изучавала древния Египет и това е целта на живота ми. Това за мен е толкова важно, колкото за теб е медицината.
— Значи се опитваш да ми обясниш, че за теб кариерата стои над любовта и семейството.
Ерика затвори очи и дълбоко въздъхна.
— Не, не това искам да кажа. Мисълта ми е, че според теб е нужно да зарежа работата си, за да се оженим. Винаги си гледал на работата ми като на хоби. Никога не си я взимал на сериозно.
Ричард се опита да отрече това, но тя продължи.
— Не казвам, че не ти хареса фактът, че получих толкова екзотична квалификация. Но ти не се радваше за мен. Ти се радваше, защото по този начин аз се вписах в някой твой план. По този начин ти си се почувствал по-либерален, по-изтънчен интелектуалец.
— Ерика, не е честно.
— Не ме разбирай грешно, Ричард. Знам, че част от вината е моя. Никога не съм се опитвала да ти обясня какво значи за мен работата ми. Дори се опитвах да прикривам това от страх, да не би да се уплашиш, че няма да остане място за теб. Но сега нещата се промениха. Сега вече осъзнавам себе си. И това не означава, че не желая брак. Това означава, че не желая домакинската роля, която си ми приготвил. И съм дошла тук, в Египет, за да върша нещо с професионалните си умения.