Тежестта на тези доводи обезсили Ричард. Беше прекалено уморен, за да продължи схватката.
— Добре де, щом толкова много искаш да се занимаваш с нещо, защо избра такъв забутан профил? Хайде, стига, моля те! Египтология! Йероглифи от Новото царство. — Ричард се отпусна назад върху леглото.
— Около египетските антики има много повече динамика, отколкото можеш да си представиш. — Тя отиде до бюрото и взе плика със снимките, които й даде Джефри Райс. — През последните два дни изпитах на гърба си този болезнен факт. Погледни това? — Ерика подхвърли плика към Ричард.
Ричард стана с видимо усилие и извади снимките. Бързо ги прегледа и после ги прибра обратно.
— Готина статуя — безстрастно каза той и отново легна.
— Готина статуя! — недоверчиво го изгледа Ерика. — Това вероятно е най-красивата антична статуя, която изобщо някога е откривана и заради която станах свидетел на две убийства, а ти просто казваш „готина“.
Ричард отвори едно око и погледна Ерика, която агресивно се бе надвесила през бюрото. Върховете на гърдите й се виждаха през дантелата на робата. Този път, без да се изправя той извади снимките и ги разгледа по-внимателно.
— Е, добре, готина смъртоносна статуя. Но какво искаш да кажеш с тези две убийства? Да не би днес да си видяла още едно? — Ричард се подпря на лакти. Очите му бяха полупритворени.
— Не само че видях, а и жертвата падна върху мен. Трудно е от такова близко разстояние да останеш безучастен.
Ричард безмълвно се взря в Ерика.
— Според мен незабавно трябва да се върнем в Бостън — каза той с най-авторитетния си тон.
— Аз оставам тук — натъртено отсече тя. — И дори смятам да предприема нещо по отношение на нелегалната търговия. Струва ми се, че мога да помогна. И освен това ще се опитам да попреча на изнасянето на статуята на Сети от Египет.
Ерика бе толкова вглъбена, че не усети как мина времето. Тя погледна чаровника си и с изумление видя, че часът е два и половина след полунощ. Седеше на балкона на малката кръгла масичка, която измъкна от стаята. Беше изнесла и нощната лампа, която хвърляше ярък кръг светлина върху масичката с наредените снимки на хюстънската статуя.
Ричард лежеше на леглото, все още облечен, унесен в дълбок сън. Ерика се опита да му намери друга стая, но хотелът бе пълен. Същото се отнасяше и за „Шератон“, „Шепърдс“ и „Меридиен“. И докато тя се опитваше да се свърже с един хотел на остров Гезира, той заспа. Ерика се отпусна. Не желаеше да спи в нейната стая, защото се страхуваше, че ще иска да се любят, но сега, след като вече заспа, тя се успокои с мисълта, че на сутринта ще успее да си намери стая.
И тъй като беше прекалено възбудена, тя се зае с йероглифите от снимките. Най-вече се интересуваше от късия надпис, който съдържаше двата фараонски именни знака. Разчитането на йероглифи по принцип е трудно, защото няма гласни и трябва стриктно да се следват всички указания. Но надписът на статуята на Сети бе още по-заплетен, сякаш самият автор е искал да закодира съобщението си. Ерика дори не беше сигурна в коя посока да го чете. Колкото и да се мъчеше, резултатът бе плачевен. Защо името на невръстния цар Тутанкамон е гравирано върху изображението на един могъщ фараон?
Най-сносният вариант, до който стигна, бе следният: „Вечен покой (или мир) се дава (или да се въздаде) на Негово Величество, Царя на Горен и Долен Египет, син на Амон Ра, любимец на Озирис, фараон Сети I, който управлява (или владее, или се установи) след (или зад, или под) Тутанкамон“.
Доколкото си спомняше, текстът почти напълно отговаряше и на това, което доктор Лоуъри й бе казал по телефона. Но въпреки всичко тя не бе доволна. Изглеждаше й прекалено лесно обяснение. Без съмнение Сети I бе управлявал около петдесет години след Тутанкамон. Но защо не бяха избрали Тутмос IV или някой от другите велики фараони, строители на империята? Освен това последният предлог я смущаваше. Тя отхвърли „под“, защото нямаше династическа връзка между Тутанкамон и Сети I. Изобщо никакви роднински връзки. Дори преди възкачването на Сети I узурпаторът, фараон Хоремеб, бе наредил името на Тутанкамон да се обрече на забрава. Отхвърли и „зад“, защото Тутанкамон бе прекалено незначителна фигура. Значи оставаше „след“. Прочете изречението на глас. Отново й прозвуча прекалено просто. Но самият опит да проникнеш в скритата цел на човек, живял преди три хиляди години, й доставяше неизказано вълнение.