Тя погледна спящия Ричард и по-добре от всякога си даде сметка за пропастта, която ги разделяше. Той никога нямаше да разбере любовта й към Египет и да проумее факта, че това е важна част от нейната индивидуалност.
Стана от масичката и внесе лампата и снимките обратно в стаята. Когато светлината падна върху лицето на Ричард, той изведнъж сякаш се подмлади, изглеждаше почти като момче. Ерика си спомни началото на връзката им и изпита копнеж по ония безметежни времена. Тя наистина държеше на него, но колкото и да й беше трудно, трябваше да се изправи с лице срещу действителността. Ричард винаги щеше да си остане Ричард. Медицинската му кариера му бе попречила да се погрижи за бъдещето си и тя просто трябваше да приеме факта, че той никога няма да се промени.
Изключи лампата и легна до него. Той изстена насън, обърна се и сложи ръка на гърдите й. Тя внимателно я постави върху леглото. Искаше да се държи на разстояние. Не желаеше да я докосва. Помисли си за Ивон, който се отнасяше към нея като с интелектуално равна и едновременно с това като с жена. Може би трябва да каже на Ричард за французина? Знаеше, че щеше да е болезнено. Тя се вгледа в тъмния таван и се опита да предвиди ревнивата му реакция. Ще я обвини, че единствената й цел е да избяга с някой любовник. Той никога не би проумял силата на решимостта й да не позволи втората статуя на Сети I да напусне страната.
— Ще видиш — прошепна тя на Ричард в тъмнината. — Ще намеря тази статуя.
Ричард изсумтя насън и се обърна.
Ден трети
Кайро, 8:00
Когато Ерика се събуди, реши, че пак е забравила душа пуснат и едва след това си припомни внезапното пристигане на Ричард… Тя прибра косата от лицето си и се изви в леглото така, че да може да погледне през балконската врата. Монотонният шум от улицата се смесваше с душа и й действаше успокоително като песента на далечен водопад. Тя сладостно притвори очи и си припомни решенията, които бе взела снощи. Душът внезапно секна. Ерика не помръдна. Ричард влезе в стаята и енергично изтри пясъчната си коса. Тя внимателно се обърна, като се преструваше на заспала. С изненада видя, че е чисто гол. Наблюдаваше го, докато той свърши с хавлията, после излезе на балкона и се вгледа във великите пирамиди и сфинкса. Тялото му наистина беше хубаво. И тя се уплаши да не се изкуши от познатата привлекателност на Ричард и затвори очи.
Секунда по-късно, както й се стори, тя усети, че някой нежно я буди. Тя се „събуди“ и се взря в морскосините очи на Ричард. Той дяволито се усмихваше, облечен в дънки и тясна морскосиня плетена риза. Косата му беше сресана, доколкото това беше възможно поради буйните му къдри.
— Хайде, ставай, спяща красавице — каза той и я целуна по челото. — Закуската пристига след пет минути.
Докато си вземаше душ, Ерика се чудеше как да заяви позициите си твърдо, като в същото време не прозвучи безсърдечно. Надяваше се, че Ивон няма да се обади, преди да си е изяснила отношенията с Ричард и като си спомни за него, се сети и за статуята. Едно беше да обявиш кръстоносен поход посред нощ, съвсем друго бе да започнеш. Тя знаеше, че ако иска да намери статуята, трябваше да си изработи план. И докато се триеше с вонящия египетски сапун, за пръв път осъзна колко много я застрашаваше фактът, че е била свидетел на смъртта на Абдул Хамди. Учудена, че не се е сетила по-рано, тя бързо се изплакна и излезе от банята.
— Разбира се — каза тя на глас. — Щеше да има опасност, ако убийците знаеха, че съм била там, но те не ме видяха.
Ерика среса мократа си коса и се огледа. На мястото на пъпката имаше червено петно, а египетското слънце вече бе придало на кожата й привлекателен загар.
Докато си слагаше грима, тя се опита да си спомни в подробности разговора с Абдул Хамди. Той беше казал, че статуята е при него за кратко, а след това ще възобнови пътуването си, вероятно извън Египет. Ерика се надяваше, че щом Абдул Хамди бе убит, то това означава, че статуята все още не е изнесена. Тази надежда се подхранваше и от това, че Ивон, Джефри Райс или гъркът, за когото бе споменал Ивон, непременно щяха да узнаят, ако вече се е появила в някоя неутрална държава, като Швейцария, например. Тя бе сигурна, че статуята все още е в Кайро.
Провери грима си. Много добре. Беше си сложила само малко спирала. Имаше нещо романтично в това, че преди четири хиляди години египетските жени са почерняли ресниците си по подобен начин.
Ричард почука на вратата.
— Закуската е сервирана на верандата — каза той с престорен английски акцент. Изглеждаше щастлив. Предстоящият разговор нямаше да бъде лесен.