Ерика извика през отворената врата, че ще е готова след няколко минути и се зае с обличането. Реши, че с дънките ще й бъде много по-горещо, отколкото с памучните панталони. Докато намъкваше тесните крачоли, си помисли за гърка. Нямаше представа какво щеше да иска от нея, но бе възможно тя да изкопчи някаква информация. Може би щеше да може да успее и да размени това, което знае, срещу малко вътрешна информация за тайните механизми на черния пазар. Беше прекалено общо за начало, но това бяха възможностите й засега.
Ричард бе поръчал голяма закуска. Също както и предишната сутрин, тя бе сервирана на балкона. Под сребърните похлупаци имаше яйца, шунка и пресен египетски хляб. В съда с лед се виждаха резенчета папая. Кафето я очакваше в малка каничка. Ричард кръжеше около масата като грижовен сервитьор и донаместваше чиниите и салфетките.
— О, ваше височество — каза той, без да се отказва от английския акцент. — Масата ви е готова. — Той дръпна единия стол и покани Ерика да седне. — След вас — поклони се той и й подаде блюдата едно след друго.
Ерика бе трогната. Ричард далеч не беше изтънчен колкото Ивон, но поведението му я отпускаше и забавляваше. Въпреки че често действаше с изключителна твърдост, тя знаеше, че дълбоко в себе си той е уязвим. А и беше убедена, че това, което смяташе да му каже, щеше болезнено да го нарани. Тя започна:
— Не зная доколко си спомняш снощния ни разговор.
— Всичко си спомням. Дори, преди да продължиш, искам да ти направя едно предложение. Искаш ли, след като привършим със закуската, да изприпкаме право в американското посолство и там да им разкажеш за всичките си преживелици?
— Ричард — тя усети как я изместват от темата, — американското посолство нищо не може да направи. Погледни реално на нещата. С мен самата не се е случило нищо. Около мен се случват разни неща. Нямам намерение да ходя там.
— Добре, щом така искаш, така ще бъде. Кажи сега за другите работи. За нас. — Ричард замълча и завъртя чашата кафе в пръстите си. — Съгласен съм, че има известна истина в моето отношение към работата ти. Е, сега искам да те помоля да направиш нещо за мен. — Той вдигна глава и погледите им се срещнаха. — Нека прекараме един ден тук, в Египет, на твоя земя, така да се каже. Дай ми възможност да видя за какво става въпрос.
— Но, Ричард… — започна Ерика. Тя искаше да говори за Ивон, за своите чувства.
— Моля те, Ерика, съгласи се, че никога преди не сме говорили за това. Дай ми малко време. Довечера ще говорим, обещавам. В края на краищата изминах толкова път, за да дойда тук. Това все трябва да ти говори нещо.
— Говори ми — уморено каза Ерика. Подобни емоционални моменти я изтощаваха. — Но много по-добре щеше да бъде, ако двамата бяхме взели това решение. Оценявам загрижеността ти, но продължавам да смятам, че все още не разбираш защо съм дошла тук. Струва ми се, че двамата виждаме бъдещето на нашата връзка по съвсем различен начин.
— Точно за това ще говорим — каза Ричард. — Но не сега. Довечера. Единственото, което искам от теб, е да прекараме един приятен ден, така че да мога да видя нещо от Египет и да усетя атмосферата на египтологията. Смятам, че заслужавам поне толкова.
— Добре — с неудоволствие прие Ерика, — но довечера ще говорим.
— Ура — извика Ричард. — След като се уточнихме, хайде да направим план за деня. Нямам търпение да видя онези дребосъци там. — И той посочи с една препечена филийка сфинкса и пирамидите на Гиза.
— Съжалявам, обаче денят е вече планиран. Сутринта ще отидем в Египетския музей, за да видим какво можем да научим за Сети I, а следобед сме на мястото на първото убийство, „Антика Абдул“. Ще се наложи пирамидите да почакат.
Ерика се опита да ускори закуската преди неизбежното телефонно обаждане. Но не успя. Ричард поставяше филм в „Никон“-а, когато тя вдигна слушалката.
— Ало.
Беше Ивон. Знаеше, че няма основание да се чувства виновна, но това не й помогна. Беше се опитала да каже на Ричард за французина, но той не й позволи.
Ивон бе весел и преливаше от любезности за предишната вечер. Ерика му пригласяше тук-там, но отлично знаеше, че звучи сковано.
— Ерика, добре ли си? — попита Ивон най-накрая.
— Да. Да, нищо ми няма. — Тя се опитваше да намери начин да прекрати разговора.
— Нали ще ми кажеш, ако се случи нещо? — попита той и в гласа му прозвуча загриженост.
— Разбира се — бързо отвърна Ерика.