Выбрать главу

Последва пауза. Ивон разбра, че нещо се е случило.

— Снощи и двамата бяхме на мнение, че ще прекараме деня заедно. Тъй че, какво ще кажеш за днес? Нека те заведа при някои от забележителностите.

— Не, благодаря. Неочаквано пристигна гост от Щатите. Снощи.

— Няма значение. Гостът ти е добре дошъл.

— Да, но гостът ми е… — Ерика се поколеба. „Приятел“ звучеше нелепо.

— Любовник? — колебливо изрече Ивон.

— Приятел — каза Ерика. Не можа да измисли нищо по-изтънчено.

Ивон с трясък затвори телефона.

— Жени! — гневно каза той и сви устни.

Раул, който четеше „Пари Мач“ от миналата седмица, вдигна глава и с усилие сдържа усмивката си.

— Американката ти създава неприятности?

— Затваряй си устата — каза Ивон с нехарактерна за него злост. Запали цигара и силно издуха към тавана сиви облаци дим. Имаше вероятност гостът на Ерика наистина да е пристигнал неочаквано. Но в него се бе загнездило съмнението, че тя нарочно не му е казала, че очаква любовника си, за да му дава напразни надежди.

Загаси цигарата си и се приближи до балкона. Не му се случваше често да си разваля настроението заради жени. Ако започнеха да му създават проблеми, той просто се оттегляше. Струваше му се толкова лесно. Светът беше пълен с жени. Загледа се в малката флотилия лодки, които се бяха запътили на юг. Безметежният пейзаж го поуспокои.

— Раул, искам отново да се назначи човек, който да следи Ерика Барън.

— Добре. Калифа е на повикване в хотел „Шехерезада“.

— Опитай се да го убедиш да бъде по-внимателен. Не искам повече излишни кръвопролития.

— Калифа твърди, че човекът, когото е застрелял, е нападнал Ерика.

— Човекът е работел в отдела по антиките. Невероятно е да е нападнал Ерика.

— Искам отново да те уверя, че Калифа е експерт в професията си — каза Раул.

— Искрено се надявам да е така. Защото днес Стефанос смята да се срещне с момичето. Предупреди Калифа. Напълно е възможно да се получат сблъсъци.

— Доктор Саруат Факри ще ви приеме — каза енергична млада секретарка с напращяла гръд.

Беше около двадесетгодишна и просто излъчваше здраве и ентусиазъм и с това донякъде разведряваща тягостната атмосфера в Египетския музей.

Кабинетът на уредника напомняше мрачна пещера. Климатичната инсталация досадно бръмчеше, но затова пък бе прохладно. Стените бяха облицовани в тъмна ламперия, като кабинет от викторианската епоха. На едната стена имаше имитация на камина, нещо съвсем парадоксално в Кайро, а другите бяха изцяло покрити с библиотечни рафтове. В средата на стаята беше разположено голямо бюро, отрупано с книги, списания и други книжа. Зад бюрото седеше доктор Факри, който изгледа Ерика и Ричард над очилата си. Беше нервно, дребно човече, около шестдесетте, с остри черти и къдрава посивяла коса.

— Добре дошли, доктор Барън — каза той, без да става от стола си. Препоръчителните й писма леко трепереха в ръката му. — За мен винаги е удоволствие да се срещна с някой от Бостънския музей на изящните изкуства. Винаги ще се чувстваме задължени на Райзнър за всичко, което направи. — Доктор Факри изгледа Ричард в упор.

— Аз не съм доктор Барън — каза Ричард и се усмихна.

Ерика пристъпи напред.

— Аз съм доктор Барън и ви благодаря за гостоприемството.

Доктор Факри отначало се учуди, после се смути и накрая изстреля в скоропоговорка:

— Извинете ме. От препоръчителните ви писма разбирам, че смятате да извършите някои преводи на образци от Новото царство. Извънредно много се радвам. Има много работа. В случай че мога да ви бъда полезен с нещо, съм на вашите услуги.

— Благодаря ви. Всъщност аз вече възнамерявах да ви помоля за една услуга. Интересувам се от допълнителна информация за Сети I. Ще бъде ли възможно да прегледам това, с което разполага музеят?

— Разбира се — отвърна доктор Факри. Гласът му леко се промени. В него се промъкна някаква въпросителна нотка, сякаш молбата на Ерика го изненадваше. — За съжаление, както без съмнение сама знаете, ние нямаме много сведения за Сети I. Освен преводите на текстовете от паметниците му, имаме и част от кореспонденцията по време на ранните набези в Палестина. И горе-долу това е всичко. Убеден съм, че вие ще хвърлите по-обилна светлина върху въпроса с преводите, които ще извършите на място. Това, което е тук, е доста старо, а и немалко нови неща излязоха оттогава насам.