— А мумията му?
Доктор Факри й подаде писмата. Когато протегна ръка, тя още повече трепереше.
— Да, мумията е тук. Тя беше част от хранилището „Дери ел Бахри“, което бе незаконно открито и ограбено от фамилията Расул. Изложена е на горния етаж. — Той хвърли още един поглед на Ричард, който отново се усмихна.
— Минавала ли е мумията внимателен оглед?
— Съвсем. Всъщност й е правена аутопсия.
— Аутопсия? — невярващо попита Ричард. — И как правите аутопсия на мумия?
Ерика стисна ръката на Ричард над лакътя. Той разбра и замълча. Доктор Факри продължи, сякаш изобщо не беше чул въпроса:
— Освен това наскоро американски екип я изследва с рентгенови лъчи. С удоволствие ще поръчам да ви приготвят всички материали в библиотеката. — Той стана и отвори вратата на кабинета. Вървеше леко прегърбен, с ръце, свити от двете страни на тялото.
— И още една молба. Имате ли материали за отварянето на гробницата на Тутанкамон?
Ричард мина край Ерика и хвърли един кос поглед на секретарката. Тя усърдно се бе навела над пишещата машина.
— Е, тук вече можем да ви окажем по-голяма помощ — каза докторът на излизане от кабинета. — Както ви е известно, възнамеряваме да използваме част от средствата, събрани при световната обиколка на съкровищата на Тутанкамон, за да построим отделна сграда, в която да се съхранява цялата колекция. До момента имаме пълния комплект записки на Картър, „Дневника на отварянето“, както сам ги е наричал, на микрофилм, а също така и солидна кореспонденция между Картър, Карнарвън и другите, които са участвали в откриването на гробницата.
Доктор Факри предаде Ерика и Ричард на мълчалив млад мъж, когото представи като Талат. Талат внимателно изслуша сложните заръки на началника си, поклони се и излезе.
— Той ще ви донесе всичко, което имаме за Сети I — обясни доктор Факри. — Благодаря за посещението и в случай че мога с още нещо да ви бъда полезен, на всяка цена ме потърсете. — Той стисна ръката на Ерика и направи някаква моментна гримаса, която вероятно представляваше усмивка. След това се обърна и тръгна към кабинета със свити ръце и нервно шаващи пръсти.
— Господи, какво място! — каза Ричард, когато уредникът се прибра. — А и стопанинът беше много мил.
— Колкото и да не ти се вярва, доктор Факри има изключително сериозен принос. Специалността му е древна египетска религия, погребални обреди и методи за мумифициране.
— Методи за мумифициране! Как можах да не се сетя сам? Знам една голяма парижка църква, която веднага ще му намери работа.
— Не можеш ли да останеш за малко сериозен, Ричард! — възропта Ерика, но въпреки това не можа да сдържи усмивката си.
Седнаха зад една от дългите очукани дъбови маси, които бяха подредени в залата. Всичко беше покрито с фин слой прах. Под стола на Ерика минаваше върволичка малки следи. Ричард каза, че са оставени от плъх.
Талат донесе два големи червени плика, вързани с канап. Даде ги на Ричард, който смутено се усмихна и ги подаде на Ерика. На първия пишеше „Сети I, А“. Ерика го отвори и изсипа съдържанието му на масата. Бяха преснимани статии за фараона. Голяма част от тях бяха на френски, някои на немски, но най-много на английски.
— Ш-ш-ш — каза Талат и бутна ръката на Ричард.
Ричард изненадан се обърна.
— Иска скарабей от древна мумия? Много евтин. — Той протегна свития си юмрук с дланта нагоре и преди да го отвори, хвърли поглед през рамо, подобно на пласьор на порнографски картинки. После бавно разтвори пръсти — на дланта му имаше два малки и леко влажни скарабея.
— Я, тоя сериозно ли говори бе! — попита Ричард. — Иска да ми продава скарабей.
— Несъмнено фалшиви — каза Ерика, без да вдига глава от заниманието си.
Ричард взе единия от отворената длан на Талат.
— Една лира — каза Талат. Започваше да става неспокоен.
— Ерика, погледни това. Виж колко симпатичен малък скарабей. Момчето явно е куражлия, щом му стиска да върти търговийка тук.
— Ричард, навсякъде се продават такива боклуци. Май е по-добре да се поразходиш из музея, докато аз си свърша работата. — Тя вдигна глава, за да види каква е реакцията му и разбра, че той изобщо не я слуша. Беше взел от Талат и другия скарабей.
— Ричард, как е възможно да те излъже първият мошеник, който те срещне? Дай да видя. — Тя взе единия и го обърна, за да прочете йероглифите. — Боже мой! — каза тя след малко.
— Какво, истински ли е?