— Не, не е истински, но е прекрасно изработен. Изографисан е и именният знак на Тутанкамон. Струва ми се, че знам кой го е направил. Синът на Абдул Хамди. Изумително.
Ерика купи скарабея от Талат за двадесет и пет пиастра и отпрати момчето.
— Вече имам един, изработен от сина на Абдул Хамди, но с името на Сети I. — Ерика си отбеляза наум да си вземе скарабея от Ивон. — Интересно какви други имена използва.
По настояване на Ерика отново се заеха със статиите. Ричард взе няколко копия и се зачете. Около половин час цари тишина.
— Това е най-сухото четиво, което ми е попадало — каза накрая Ричард и подхвърли на масата една от статиите. — А аз си въобразявам, че патологията е скучна. Божичко…
— Не можеш да вадиш нещата от контекста — търпеливо обясни Ерика. — В момента ти просто четеш откъслечна информация за могъщ владетел, който е живял преди три хиляди години.
— Да, но много по-лесно би било, ако в тези материалчета имаше повечко динамика — разсмя се Ричард.
— Сети I е бил на власт скоро след фараона, който се е опитал да промени египетската религия и да я направи монотеистична — каза тя, без да обръща внимание на думите му. — Името му било Акенатен. В страната е царял хаос, а Сети го е овладял. Той е бил силен владетел, успял да възстанови реда в държавата и в по-голямата част от империята. Дошъл е на власт на около тридесет години и е царувал близо петнадесет. За него се знае много малко, освен някои подробности за битките му в Либия и Палестина, което е много жалко, защото е бил на власт по време на един от най-интересните периоди в египетската история. Става въпрос за един период, не по-дълъг от петдесет години, който започва с Акенатен и продължава със Сети. Била е изумителна епоха, епоха на смут и подем. Жалко, че не знаем нищо за това. — Ерика потупа купчината статии. — По същото време е управлявал и Тутанкамон. И въпреки това, за голямо наше разочарование при откриването на фантастичната му гробница, въпреки всички изумителни съкровища, не бяха открити абсолютно никакви исторически документи. Нито един папирус не беше открит. Нито един!
Ричард сви рамене. Ерика разбра, че той наистина се опитва, но просто не е в състояние да сподели ентусиазма и.
— Я да видим какво има в другия плик — каза тя и изсипа съдържанието му на масата.
Ричард погледна с подновен интерес. Имаше множество снимки на мумията на Сети I, включително и рентгенови, доклад от аутопсията и още няколко преснимани статии.
— Божичко! — възкликна Ричард и се престори на уплашен. Вдигна една снимка на лицето на Сети I. — Сякаш гледам труповете от анатомия за първи курс.
— В началото наистина е страшничко, но колкото повече го гледаш, толкова по-кротък ще ти се стори.
— Хайде стига бе, това изглежда кошмарно. Кротък? Я не ме будалкай. — Ричард взе доклада от аутопсията и се зачете.
Ерика намери рентгенова снимка в цял ръст. Приличаше на скелетите, които децата си рисуват, за да се плашат едни други, само дето ръцете му бяха кръстосани на гърдите. Вгледа се внимателно. Изведнъж осъзна, че тук има нещо нередно. Ръцете бяха събрани на гърдите, както при всички фараонски мумии, но пръстите не бяха сплетени. Пръстите бяха прави. Всички останали фараони бяха погребани със скиптър в ръце, със символите на властта си. Но не и Сети. Ерика се опита да проумее защо.
— Това не е аутопсия. — Ричард прекъсна мислите й. — Искам да кажа, че нямат вътрешни органи. Само черупка. А основното при аутопсията е изследването на вътрешните органи. Тук просто са отрязали малко кожа и мускулна тъкан. — Той взе рентгеновата снимка от Ерика и я разгледа от една ръка разстояние. — Дробовете са чисти — каза той и се разсмя.
Ерика не можа да разбере и той й обясни, че тъй като в древността преди балсамирането са извадили дробовете, сега гръдният кош изглежда чист. След обяснението вече не звучеше толкова смешно. Ерика погледна още веднъж снимката. Отворените пръсти на Сети я притесняваха. Интуицията й подсказваше, че това не е случайно.
В голямата стъклена витрина имаше две картички. Калифа скучаеше, затова се наведе и ги прочете. На едната пишеше: „Златният трон на Тутанкамон, 1355 пр. Хр.“, а на другата — „Отсъства поради участие в световната обиколка на Съкровищата на Тутанкамон“. От мястото, където стоеше, той прекрасно виждаше Ерика и Ричард. По принцип никога не се приближаваше толкова близо до обекта си, но днес направи изключение, защото се събуди любопитството му. Никога досега не бяха му поставяли такава задача. Предишния ден бе уверен, че е спасил Ерика от сигурна смърт, но за благодарност Ивон дьо Марго му бе крещял като побъркан. Дьо Марго му каза, че е пречукал някакъв мърляв чиновник. Но Калифа бе убеден, че съвестно си е гледал работата. Чиновникът бе нападнал Ерика, освен това в тази свежа американка имаше нещо, което го вълнуваше. Около нея той надушваше големи пари. Ако Дьо Марго наистина бе толкова бесен, колкото се правеше, то той просто щеше да го изгони. Но той продължи да му плаща по двеста долара на ден и дори го настани в хотел „Шехерезада“. И ето че сега случаят търпеше развитие и задачата му се усложняваше с този нов персонаж, приятеля Ричард. Калифа знаеше, че появата на приятеля не се нрави на Ивон, въпреки изричното подчертаване, че той едва ли би могъл да представлява заплаха за Ерика. Но французинът също така бе подчертал да стои нащрек и Калифа се замисли дали пък да не прояви самоинициатива и да се отърве от този Ричард.