Тук не проникваше дневна светлина. Прожекторът осветяваше съвсем малка площ. Останалата част от стаята тънеше в непрогледна тъма. Тя плъзна лъча по четирите стени. И почти веднага забеляза сред йероглифите именния знак на Сети I, изписан по абсолютно същия начин, както и върху статуята. Беше Сети, оприличен на Озирис.
Ерика огледа йероглифите, които окръжаваха именния знак и предположи, че се четат вертикално и от ляво надясно. Без да превежда точно, тя разбра, че този малък параклис е бил довършен след смъртта на Сети I и в него е бил извършен ритуалът на Озирис. След това имаше нещо странно. Приличаше на лично име. Невероятно. Върху фараонските паметници никога нямаше лични имена. Ерика свърза отделните звуци: „Не-неф-та“.
Насочи лъча към пода. Искаше да остави сака и да заснеме това необичайно име. И се вцепени. В осветения кръг видя кобра с повдигната глава и извито тяло. Раздвоеният й език се стрелкаше навън и навътре като малък камшик. Жълтите й очи, с подобни на чертички черни зеници, я фиксираха със смъртоносна съсредоточеност. Ерика бе парализирана от страх. И едва когато змията сведе глава, тя събра кураж да погледне към малката врата на параклиса. Хвърли още един поглед на змията, която вече се оттегляше, и в панически бяг се втурна навън. С разтреперани колене се добра до будката, където продаваха билетите.
Пазачът й благодари за информацията и каза, че от години са опитвали да убият тази кобра. Дори временно затворили храма на Озирис заради нея.
Въпреки епизода със змията тя с нежелание напусна храма, за да се върне в Балиане. Беше прекарала прекрасен ден. Съжаляваше единствено, че не успя да заснеме името Ненефта. Смяташе да направи справка и да провери дали това не е името на някой от първите хора на Сети I.
Влакът за Луксор замина само с пет минути закъснение. Ерика се настани и разтвори книгите за Тутанкамон, но вниманието й бе привлечено от гледката навън. Нил започваше да се стеснява и на места лесно се виждаха двата края на напояваните площи. Когато слънцето приближи западния хоризонт, тя забеляза хората, които се прибираха от работа. Деца яздеха водни биволи. Мъжете водеха магарета, които бавно пристъпяха под тежкия си товар. Виждаха се и дворовете, и тя се замисли дали обитателите на кирпичените къщички живеят в сигурност и любов или с постоянното съзнание, че са на ръба на оцеляването. В известен смисъл те живееха в безвремието, в една безкрайно малка и никому неизвестна частица от вечността.
При Наг Хамади влакът прекоси Нил, премина от западния на източния бряг на реката и навлезе в просторно поле от захарна тръстика, което закриваше гледката. Ерика се върна към книгите и разтвори „Откриването на гробницата на Тутанкамон“ от Хауърд Картър и А. К. Мейс. Тя започна да чете и въпреки че познаваше книгата в детайли, моментално се увлече. Това че сухият и педантичен Картър пишеше с такъв замах, винаги я изненадваше. Вълнението на откривателя лъхаше от всяка страница и Ерика откри, че чете все по-бързо и по-бързо, сякаш прелиства трилър.
Тя проучи изумителните фотографии на Хари Бъртън по реда, в който се появяваха в книгата. Намери снимката с двете насмолени статуи в естествен ръст на Тутанкамон, охраняващи запечатания вход на погребалната камера. Сториха й се твърде интересни. Сравни ги със статуите на Сети и за първи път осъзна, че тя е една от малкото, които знаеха, че статуите на Сети са огледални изображения. Това беше твърде важно, защото вероятността да се намерят други две подобни статуи бе много малка, докато възможността на същото място да се открият други предмети беше огромна. Тя изведнъж разбра, че от археологическа гледна точка мястото, където са открити статуите, е също толкова важно, колкото и самите статуи. Дори откриването на това място бе по-разумна цел от преследването на статуята. Ерика се вгледа през прозореца в прелитащите край нея поля от захарна тръстика и дълбоко се замисли.
Вероятно най-добрият начин да се добере до информация къде са били открити статуите, бе да се представи за сериозен купувач от името на Музея по изящни изкуства. Ако успееше да убеди хората, че е в състояние да предложи висока цена, те може би щяха да й покажат наистина ценни образци. А ако се появяха още предмети от епохата на Сети, тя може би щеше да успее да открие и източника. В този план имаше прекалено много неизвестни. Но все пак беше план, особено ако синът на Абдул Хамди не можеше да й даде конкретна информация.