— Извинявай — каза той най-сетне. — Сигурно умираш от глад. Хайде да вечеряме.
Отправиха се обратно към селската къща на Ахмед, като минаха покрай храма на Карнак и продължиха успоредно на Нил. Подминаха един пристан, на който бяха вързани няколко лодки. Мъжете тихо пееха, докато опъваха платната за през нощта. Стигнаха до къщата на Ахмед и Ерика му помогна за конете. После двамата измиха ръцете си в дървеното корито на двора, преди да влязат.
Прислужничката на Ахмед бе извършила кулинарни чудеса и ги сервира в дневната. Ерика най-много хареса едно ястие на име „Фал“, приготвено от боб, леща и патладжан. Беше поръсено със сусамово масло и леко подправено с чесън, фъстъци и кимион. Ахмед се учуди, че още не го е опитвала. Основното ястие бе птиче месо, което Ерика оприличи на корнуолска кокошка. Оказа се, че било „хамама“, тоест гълъб. Беше опечен на живи въглени.
На собствена територия Ахмед се отпусна и разговорът потръгна по-леко. Зададе на Ерика стотици въпроси за детството й в Охайо. Тя изпита известно смущение, докато разказваше за еврейския си произход и с изненада видя, че Ахмед изобщо не реагира. Той й обясни, че в Египет конфликтът е от политическо естество и се отнася до Израел, а не до евреите като нация. Тук никой не отъждествявал двете понятия.
Ахмед прояви особен интерес към апартамента й в Кеймбридж и я накара да му разказва за какви ли не незначителни подробности. Едва след това й призна, че е учил в Харвард. С течение на времето тя реши, че той е сдържан, но не и необщителен. В случай, че го попитаха, той без възражения разказваше за себе си. Речта му беше интересна, с лек британски акцент, придобит от годините, прекарани в Оксфорд, където бе получил доктората си. Той беше деликатен човек и когато Ерика го попита дали се е срещал с американски момичета, той й разказа за Памела, като вложи в разказа си толкова чувство, че Ерика усети как в очите й напират сълзи. А краят на историята направо я изуми. Той беше напуснал Бостън и бе заминал за Англия, прекратявайки безвъзвратно връзката.
— И повече дори не сте си писали? — не повярва Ерика.
— Нито веднъж — тихо каза Ахмед.
— Но защо? — изуми се тя. Тя обичаше щастливите завършеци и се ужасяваше от нещастните.
— Защото знаех, че трябва да се завърна тук, в страната си — каза той и отмести поглед. — Тук имаха нужда от мен. От мен се очакваше да оглавя отдела по антиките. По онова време нямаше място за нежни чувства.
— Виждал ли си я оттогава?
— Не.
Ерика отпи от чая си. Разказът за Памела я наведе на неприятни мисли за мъжете и навика им да изоставят жените. Но Ахмед изглежда не беше от този тип. Реши да смени темата.
— Докато ти беше в Масачузетс, някой от семейството ти идва ли ти на гости?
— Не. — Той замълча, а после добави: — Всъщност чичо ми дойде в Щатите, малко преди аз да отпътувам.
— Никой не ти е гостувал и ти не си се прибирал вкъщи три години?
— Точно така. Разстоянието от Бостън до Египет е малко големичко.
— Но не се ли чувстваше самотен, не изпитваше ли носталгия?
— Беше ужасно, но в един момент срещнах Памела.
— Чичо ти запозна ли се с Памела?
Тогава Ахмед избухна. Запрати чашата си към стената и тя се пръсна на стотици парчета.
После зарови лице в дланите си и тя долови тежкото му дишане. Настъпи неестествена тишина. Ерика бе раздвоена между страха и съчувствието. Замисли се за Памела и чичото. Какво ли се е случило, щом и досега буди такива страсти?
— Прости ми — каза Ахмед, без да вдига глава.
— Извинявай, ако съм казала нещо лошо. — Тя остави чашата си на масата. — Май ще е най-добре да си вървя.
— Не, не си тръгвай, моля те — каза той и вдигна глава. Лицето му бе зачервено. — Ти не си виновна. Работата е в това, че от известно време съм подложен на голямо напрежение. Не си тръгвай, моля те!
Той чевръсто се изправи, доля чай на Ерика и си взе нова чаша. После, опитвайки се да разведри атмосферата, извади няколко антики, които отделът наскоро бе конфискувал.
Ерика бе очарована, особено от една изящна дървена фигурка. Отново започна да се отпуска.
— А конфискували ли сте образци от времето на Сети I? — попита тя и внимателно остави антиките на една странична масичка.
Ахмед я погледна и се замисли.
— Не, струва ми се, че не. Защо питаш?
— О, няма никаква конкретна причина. Просто днес посетих храма на Сети в Абидос. Между другото, известно ли ти е, че там имат неприятности с една кобра?