За няколко секунди Давид Джуран се взря в Ерика, без да й отговори. После се наведе, отвори малко шкафче, извади гранитна глава на Рамзес II и я постави на тезгяха. Носът беше отчупен, а брадичката пропукана.
— Не-е-е — каза тя и се огледа. — Това ли е най-доброто, което имате?
— Засега — отвърна Джуран.
— Тогава ще си оставя името — и тя го написа на един лист. — Отседнала съм в хотел „Уинтър Палас“. Ако чуете за нещо по-специално, обадете ми се.
Погледна го с надеждата, че ще й покаже още нещо, но той само сви рамене и след известно сконфузено мълчание Ерика излезе. Това в общи линии се повтори в следващите пет магазина, които посети. Никой не й показа нищо особено. Най-доброто, което видя, бе полирана погребална статуетка от времето на царица Хатшепсут. Остави си името във всички магазини, но никъде не й дадоха особени надежди. Накрая се отказа и отиде на пристанището.
С една стара лодка, натъпкана с туристи, тя премина на западния бряг. Още не бяха слезли от лодката и ги нападна тълпа от таксиметрови шофьори, кандидат-екскурзоводи и продавачи на скарабеи. Ерика се качи в очукания автобус с дървена табела, на която едва разбираемо бе написано „Долина на царете“. Малко по-късно автобусът потегли.
Ерика не беше на себе си от вълнение. Отвъд равните зелени полета, които внезапно свършваха на ръба на пустинята, се извисяваха страховитите Тебески скали. В подножието им различи някои от известните паметници, като например елегантния храм на Хатшепсут в Деир ел Бахри; отдясно, непосредствено до храма на Хатшепсут, се намираше малко село на име Курна, което бе врязано в полегатия хълм. Кирпичените постройки бяха в пустинята, отвъд напояваните площи. На цвят почти преливаха със светлия пясъчник, от който бяха изградени скалите. Някои от сградите бяха белосани и ярко се открояваха, особено малката джамия с недостроеното минаре. Между сградите се виждаха входове, прокопани в скалата. Те водеха към многобройните древни крипти. Обитателите на Курна живееха сред гробниците на благородните си предшественици.
Границата, от която започваше пустинята, бе удивително ясна. Буйните полета със захарна тръстика свършваха като отрязани с нож и оттам започваше безплодна пустош от скали и пясъци. Пътят беше прав, докато не достигна планините. После се заизвива по склона и се вмъкна в една стесняваща се долина.
Подминаха малка будка с пазачи и спряха на просторен паркинг, вече почти задръстен от автобуси и таксита. Температурата надхвърляше 100 градуса по Фаренхайт, но независимо от това навсякъде се виждаха туристи. На един малък подиум вляво павилион за освежителни напитки въртеше активна търговия.
Ерика надяна шапка с цвят каки. Още не можеше да повярва, че е пристигнала в Долината на царете, мястото, където беше открита гробницата на Тутанкамон. Долината бе оградена от всички страни от непристъпни хребети, а над нея бе надвиснал стръмен триъгълен връх, който напомняше пирамида. Почти отвесни склонове от кафяви варовикови скали се спускаха и врязваха в равната площадка, изрисувана от гумите на стотиците коли. Там, където скалите срещаха равнината, се виждаха черните входове на царските гробници.
Въпреки че повечето пътници бяха обсадили щанда с газираните напитки, Ерика забърза към входа на гробницата на Сети I. Тя знаеше, че това е най-голямата и най-импозантната гробница в Долината и искаше да разгледа първо нея, за да провери дали ще успее да намери името Ненефта.
Затаи дъх и пристъпи прага на древността. Макар да знаеше, че декорациите са добре запазени, когато ги видя, бе силно изненадана от чистите им тонове. Боята изглеждаше тъй, сякаш бе нанесена едва вчера. Тя бавно премина през входния коридор, после се спусна надолу, без да отлепя поглед от украсата на стените. Сети бе изобразен сред целия пантеон от древноегипетски божества. На тавана бяха изрисувани огромни лешояди със стилизирани разперени крила.
Наложи се да изчака една по-голяма група туристи, за да премине тясното дървено мостче, което минаваше над дълбока шахта. Тя погледна в бездната и се почуди дали е била изкопана, за да възпрепятства евентуални грабители. Отвъд нея имаше галерия с четири дебели колони. После следваше още едно стълбище, което в ония времена е било запечатано и скрито.
Докато се спускаше все по-навътре в гробницата, тя се изуми от това колко ли нечовешки усилия са били необходими, за да се прокопае скалата. Когато вече беше навлязла на няколкостотин ярда в планината, забеляза, че въздухът стана по-тежък. Помисли си как ли са работили древните роби. Въпреки непрестанния поток от посетители нямаше никаква вентилация и от липсата на кислород Ерика почувства, че се задушава. Не страдаше от клаустрофобия, но не й харесваше да бъде затворена, така че с огромни усилия потискаше страха си.