Когато влезе в погребалната камера, тя вдигна глава, за да се наслади на астрономическите мотиви по куполообразния таван. Забеляза и тунела, прокопан относително скоро от някаква личност, която била убедена, че знае къде се намират допълнителните тайни стаи. Не бяха открили нищо.
Въпреки че затвореното пространство я потискаше все повече и повече, тя реши, че трябва да посети една малка странична стая, в която небесната богиня Нут бе представена в добре известното изображение на крава. Промъкна се през тълпата и когато стигна до вратата, видя, че е претъпкана с туристи. Отказа се, рязко се обърна и се блъсна в един човек, който влизаше след нея.
— Извинете ме — каза тя.
Мъжът се усмихна и се върна в погребалната камера. Влезе още една група туристи и противно на волята си, Ерика се озова в малката стая. Положи отчаяни усилия да се успокои, но мъжът, в когото се блъсна, й беше познат. Беше го виждала някъде. Черната коса, черният костюм, кривата усмивка и острият преден зъб…
Тя знаеше, че туристите посещават едни и същи места и се почуди защо се притеснява точно от този човек. Не проумяваше защо се държи толкова абсурдно и накрая реши, че страхът й идва от наситените със събития предишни дни, както и от горещината и задухът в гробницата. Стисна презрамката на сака си и със сила си проправи път към погребалната камера. Мъжът не се виждаше. Няколко стълби водеха до горната част на стаята и оттам към изхода. Тя тръгна, а погледът й неспокойно шареше наоколо. Едва се удържаше да не побегне. После спря. Зад една от квадратните колони отляво го видя отново. Зърна го за част от секундата, но това й беше достатъчно. Сега вече бе убедена, че не си въобразява. Без да се замисля, тя изкачи останалите стълби и бързо се мушна зад една колона. В стаята имаше четири колони, на всяка от които бе изобразен Сети в естествени размери, пред един от египетските богове.
Ерика се притаи с разтуптяно сърце и въпреки нейното желание, в главата й се тълпяха спомени за това как насилието вилнееше около нея през последните няколко дни. Внезапно мъжът се появи отново. Заобиколи колоната, мина пред нея и се загледа в голямата фреска на стената. Въпреки че устните му бяха почти затворени, тя видя, че предният му зъб е счупен диагонално. Той я подмина, без да я погледне.
В момента, в който дойде на себе си, Ерика тръгна с бързи крачки, а след това се затича обратно по стълбищата и коридорите. Веднага след като излезе на открито, паниката й се изпари и тя се почувства глупаво. Подозренията й за злите намерения на непознатия й се сториха плод на чиста параноя. Погледна назад, но не се върна в гробницата на Сети. Щеше да потърси името Ненефта някой друг път.
Преваляше пладне и щандът с освежителните напитки бе плътно обсаден. И може би заради това сравнително посредствената гробница на Тутанкамон бе почти празна. Ерика се възползва от затишието и се спусна по прословутите шестнадесет стъпала до входа. Точно преди да влезе, тя хвърли поглед към гробницата на Сети. Не видя никого. Докато вървеше по коридора, си помисли каква шега си е направила съдбата с човечеството, след като единствената що-годе непокътната гробница бе на най-незначителния фараон от Новото царство. И дори в древността два пъти е била ограбвана.
Прекрачи прага на входната камера и се опита да си представи изумителния ден през ноември 1922 година, когато са отворили гробницата. Какво ли вълнение е изпитвал Хауърд Картър, застанал пред прага на най-фантастичното археологическо съкровище на света?
Тя бе в състояние мислено да възстанови подредбата, заварена от изследователите. Знаеше, че двете статуи на Тутанкамон в естествен ръст са стояли пред входа на погребалната камера, а трите погребални ложета — срещу стената. После си спомни за странния безпорядък в гробницата. На тази загадка така и не бе даден отговор. Защо преди повторното запечатване на гробищата не са подредили и ритуалните предмети?
Ерика направи път на една шумна група французи и ги изчака, за да влезе в погребалната камера. Докато стоеше там, човекът с черния костюм, който я беше изплашил в гробницата на Сети, се появи с разтворен пътеводител в ръце. Ерика почувства как неволно се напряга. Но успя да се пребори със страха си, като си втълпи, че просто въображението й е прекалено активно. Освен това той я подмина, без изобщо да я забележи. Гърбавият нос му придаваше вид на граблива птица.