После Ерика събра кураж и влезе в погребалната камера. Стаята бе преградена с парапет и единственото свободно място бе до мъжа с черния костюм. Тя се поколеба за момент, но пристъпи напред и се вгледа във великолепния розов саркофаг на Тутанкамон. Рисунките по стените бяха посредствени в сравнение със стилистичното съвършенство, постигнато в гробницата на Сети. Докато разглеждаше стаята, тя случайно зърна на коя страница бе отворен пътеводителят на мъжа в черно. Виждаше се чертеж на храма на Карнак. Нямаше нищо общо с Долината на царете и страховете й отново се върнаха. Тя бързо се отдръпна от парапета и побърза да излезе. Слънчевата светлина и чистият въздух отново я успокоиха, но тя вече бе убедена, че наистина я следят.
Около щанда с напитките, който се намираше на тридесетина фута от входа на гробницата на Тутанкамон, нямаше маси, но тя бе щастлива, че наоколо има хора. Чувстваше се много по-сигурна. Седна на ниската каменна стена на верандата с кутия студен сок и извади сандвичите. Държеше под око входа и не след дълго мъжът се появи, прекоси паркинга и отключи малка черна кола. Седна вътре и остави вратата отворена. Ако целта му беше да й причини зло, той бе имал безброй възможности досега. Накрая стигна до заключението, че той просто я следи и вероятно е изпратен от властите. Пое си дълбоко дъх, като реши да не му обръща повече внимание и да не остава далеч от другите туристи.
Захапа втория сандвич и се учуди от факта колко близо една до друга са построени гробниците на Рамзес VI и Тутанкамон. Тази на Рамзес се намираше малко по-нагоре и по-наляво. Ерика си спомни, че откритието на Картър се е забавило поради постройките, където са живеели работниците, строили гробницата на Рамзес VI. Шестнадесетте стъпала бяха открити едва когато са започнали изкопните работи в развалините на тези постройки.
Тя се опита да съпостави фактите. Знаеше, че древните грабители са влезли в гробницата на Тутанкамон през входа, защото Картър бе описал следите от проникването. Но явно местоположението на входа е било забравено по времето, когато е започнало строителството на гробницата на Рамзес VI, щом над него са построили помещенията на работниците. Излизаше, че гробницата е била ограбена през началото на двадесетата или още по-вероятно през деветнадесетата династия. Ами ако е била ограбена по времето на Сети I?
Съществуваше ли връзка между оскверняването на гробницата на Тутанкамон и факта, че името му присъства върху статуята на Сети? Отдадена на тези мисли, Ерика вдигна глава и видя как в лазурното небе самотен ястреб се вие с изпънати криле.
Започна да прибира хартията от сандвичите обратно в кутията. Мъжът в колата не беше помръднал. Една маса се освободи, Ерика занесе вещите си на нея и пусна сака на земята.
Ами ако са поставили статуите на Сети в гробницата на Тутанкамон след залавянето на грабителите? Тя моментално обяви тази идея за абсурдна и я отхвърли. Освен това, ако тези съкровища са били в гробницата, то Картър, който се радваше на репутацията на влудяващо педантичен човек, със сигурност щеше да ги опише. Не, това явно беше погрешна линия на разсъждения, но тя осъзна, че поради заслепението от огромното откритие на Картър почти никакво внимание не е обърнато на това кой и как е ограбил гробницата. Фактът, че гробницата на невръстния цар е била осквернявана, би могъл да се окаже много важен, а възможността това да се е случило по времето на Сети I беше твърде любопитна. Може би още веднъж трябваше да прегледа пълните записки на Картър, за които доктор Факри каза, че са на нейно разположение. Дори и да не стигнеше до някакво изумително откритие, все щеше да излезе една прилична публикация. А дали някой от присъствалите на отварянето на гробницата на Тутанкамон все още е жив? Картър и Карнарвън бяха починали. Тя си спомни за „проклятието на фараоните“ и иронично се усмихна. Колкото масмедиите бяха изобретателни, толкова и обществеността бе податлива на манипулации.
Ерика отвори пътеводителя на Бедекер, за да реши коя от многобройните гробници да посети. Край нея минаха група немци и тя побърза да се присъедини към тях. Над нея кръжащият ястреб сви криле и се спусна над поредната си плячка.
Калифа протегна ръка и изключи радиото. После проследи Ерика, която се отдалечаваше в нажежената до бяло долина.