После тя смени темата:
— Ивон, самолетът ти в Луксор ли е?
Той недоумяващо кимна.
— Да, разбира се. Тук е. Защо се интересуваш?
— Защото искам да се върна в Кайро. Имам спешна работа, която ще ми отнеме около половин ден.
— Кога? — попита Ивон.
— Колкото по-скоро, толкова по-добре.
— Можем да тръгнем веднага.
За него беше по-изгодно Ерика да е в града.
— Защо пък не? — съгласи се тя.
Ивон имаше пилот, но тъй като самият той бе опитен летец, предпочиташе сам да управлява. Въздушните коридори бяха свободни и те моментално получиха разрешение за излитане. Самолетът с рев се устреми по пистата и подскочи във въздуха.
След като се издигнаха, Ивон предаде управлението на пилота и влезе в кабината при нея.
— Спомена, че майка ти е от Англия. Как мислиш, възможно ли е да е познавала семейство Карнарвън?
— Да, разбира се. Познавам сегашния херцог. Защо питаш?
— Всъщност интересувам се дали дъщерята на лорд Карнарвън е жива. Името й е Евелин, доколкото си спомням.
— Нямам представа — каза Ивон, — но мога да проверя. Защо питаш? Да не се интересуваш от „проклятието на фараоните“? — Той се усмихна в полутъмната кабина.
— Може би — загадъчно каза тя. — Имам една теория относно гробницата на Тутанкамон и търся доказателства. Ще ти разкажа по-подробно, когато събера повече информация. Но ще ти бъда много задължена, ако разбереш за дъщерята на Карнарвън. А и още нещо. Някога да си чувал името Ненефта?
— В какъв контекст?
— Във връзка със Сети I?
Ивон помисли, после поклати глава.
— Не, не съм.
Дълго описваха сложни криволици над Кайро, докато им разрешат да се приземят, но след това летищните процедури бяха съвсем кратки. Вече минаваше един след полунощ, когато пристигнаха в хотел „Меридиен“. Управата на хотела бе изключително любезна към Ивон и въпреки че хотелът бе пълен, успяха да намерят стая за Ерика, и то точно до таванския му апартамент. Тя се настани, а Ивон я покани за едно последно питие преди лягане.
Ерика бе взела само сака си с минимално количество дрехи, грим и малко книги. Беше оставила пътеводителите и прожектора в Луксор. Тъй че настаняването не й отне време и тя мина през вътрешната врата, която свързваше нейната стая с дневната на Ивон.
Когато влезе, той тъкмо бе свалил сакото си и с навити ръкави отваряше бутилка „Дом Периньон“. Тя пое чашата си и за момент ръцете им се докоснаха. Той наистина беше привлекателен мъж. Стори й се, че още от първата им среща двамата се подготвяха за тази нощ. Той беше женен и явно нямаше сериозни намерения, но тя също нямаше. Реши да се отпусне и да се остави на волята на събитията. Но между бедрата си усети прималяване и бе принудена да говори за каквото и да било, само и само да не мисли за страстното си желание.
— Откъде дойде интересът ти към археологията?
— Всичко започна, когато бях студент в Париж. Няколко приятели ме убедиха да отида в „Екол дьо Ланг Ориентал“. Страшно ми хареса и за пръв път вложих истински усилия. Никога преди това не съм бил кой знае какъв студент. Там научих арабски. Интересувах се предимно от Египет. Но това май е повече обяснение, отколкото причина. Искаш ли да видиш гледката от терасата ми? — Той й протегна ръка.
— С удоволствие — каза тя и прималяването се засили. Желаеше го. Не я интересуваше дали я използва. Не я интересуваше дали спи с всяка хубава жена, която среща. За първи път през живота си тя се остави да бъде пометена от страстта си.
Ивон отвори вратата и тя пристъпи под сенника. Усети дъха на ароматните рози, вгледа се надолу — Кайро бе в краката й. Цитаделата с дръзките си минарета все още бе осветена. Точно пред тях се намираше остров Гезира, заобиколен от тъмния Нил.
Ерика долавяше присъствието на Ивон зад гърба си. Обърна се и повдигна глава. Той бавно протегна ръка, прокара пръсти през косите й и я притегли към себе си.
Като насън се освободиха от дрехите си и се отпуснаха на ориенталския килим. И в нежната и светла египетска нощ те се любиха в сладостна забрава, а под тях се простираше градът като безмълвен свидетел на страстта им.
Ден шести
Кайро, 8:35
Ерика се събуди в леглото си. Смътно си спомняше как Ивон каза, че предпочита да спи сам. Спомни си какво се случи снощи и с почуда осъзна, че не чувства никаква вина.
Наближаваше девет, когато излезе от стаята си. Ивон седеше на балкона, облечен в халат на сини и бели ивици и четеше вестник „Ел Ахрам“ на арабски. Сенникът пръскаше слънчевите лъчи в хиляди отблясъци и оцветяваше балкона в ярки петна. На масата, под сребърен похлупак, ги очакваше закуската.