Той я видя, стана и топло я прегърна.
— Радвам се, че се върнахме в Кайро — каза той и й поднесе стол.
— И аз — усмихна се Ерика.
Закуската мина приятно. Ивон имаше тънко чувство за хумор, който доставяше безкрайно удоволствие. Но след последната препечена филийка тя вече нямаше търпение да продължи разследването си.
— Е, аз изчезвам към музея — каза тя и остави салфетката.
— Имаш ли нещо против да те придружа?
Ерика го погледна косо и си спомни колко й досаждаше Ричард. Имаше нужда от спокойствие. По-добре беше да отиде сама.
— Честно казано, това, което трябва да свърша, е доста отегчително. Предпочитам да отида сама. — Ерика протегна ръка и нежно докосна пръстите му.
— Добре. Но ще изпратя Раул да те закара.
— Не е необходимо.
— Французите са галантна нация — весело каза Ивон.
Доктор Факри заведе Ерика в тясно, затрупано с книжа помещение, встрани от главната зала. На една малка масичка до стената беше поставен скенер за микрофилми.
— Талат ще ви донесе филма, който ви трябва — каза доктор Факри.
— Много съм ви задължена за помощта — отвърна Ерика.
— Какво точно търсите? — попита доктор Факри.
Дясната му ръка се сгърчи в нервен тик.
— Интересувам се от грабителите, които са проникнали в гробницата на Тутанкамон в древността. Смятам, че този аспект на находката не е получил дължимото внимание от научната общност.
— Грабители на гробници? — учуди се той и се измъкна от стаята.
Ерика седна пред скенера и забарабани с пръсти по масата.
Надяваше се, че Египетският музей ще успее да й достави необходимите материали. Появи се Талат и й подаде една кутия от обувки, пълна с микрофилми.
— Мадам купи скарабей? — прошепна той.
Без дори да му отговори, Ерика започна да сортира микрофилмите, които за удобство на ползващите ги имаха означения и на английски, изписани върху фирмените картички от музея „Ашмулиан“, където се съхраняваха оригиналните документи. Беше безкрайно изненадана от изобилието на фактологичния материал и се настани по-удобно на стола си, явно й предстоеше доста работа.
Включи скенера и постави първата ролка. За щастие Картър беше писал в дневника си с изключително равен и ясен почерк. Ерика се прехвърли направо на пасажа, който описваше жилищата на работниците каменоделци. Нямаше никакво съмнение, че са били построени точно върху входа на гробницата на Тутанкамон. Сега вече беше сигурна, че грабителите са проникнали вътре, преди Рамзес VI да дойде на власт.
След това се прехвърли на пасажа, където Картър обясняваше защо е бил убеден в съществуването на гробницата на Тутанкамон. Свидетелството, което изглеждаше най-убедително на Ерика, беше една синя керамична чаша с именния знак на Тутанкамон, която бе намерил Теодор Дейвис. Никой никога не беше обръщал внимание на това защо малката чаша е била открита под една скала на склона на хълма.
Когато първата ролка свърши, Ерика сложи втората. Сега вече се описваше самото откритие. Картър подробно обясняваше как в древността вътрешната и външната врата са били повторно запечатани с печата на некрополиса. Оригиналният печат на Тутанкамон стоеше само в основата на двете врати. Той подробно разясняваше защо е сигурен, че вратите са запечатвани втори път, но не предлагаше никакво обяснение на самия факт.
Ерика затвори очи. Въображението й я отведе векове назад, към тържествената церемония по погребението на младия фараон. После се опита да си представи осквернителите на гробницата. Дали са я ограбили спокойно и уверено или са треперили от страх да не предизвикат гнева на владетелите на отвъдното? После се върна към Картър. Как ли се е чувствал, когато за пръв път е влязъл в гробницата? От бележките му Ерика разбра, че с него са били помощникът му Календър, лорд Карнарвън с дъщеря си и един от прислугата на име Саруат Раман.
През следващите няколко часа Ерика сякаш беше в транс. Долавяше ужаса и тайнствеността, с които се е сблъскал Картър. Той беше описал местоположението на всеки предмет с педантична точност. На алабастровата чаша във формата на лотос и намиращата се до нея петролна лампа бяха отделени няколко страници. Докато четеше, Ерика си спомни, че в една от лекциите си, които бе изнесъл след откритието, Картър споменаваше за необичайното положение на тези два предмета и изразяваше надежда, че нещата ще се изяснят при по-задълбочено изследване на гробницата. А от захвърлените златни пръстени той стигаше до заключението, че крадците са били изненадани на местопрестъплението.