— Знам нещо за него, което, в случай че ви е клиент, силно ще ви заинтересува. — Тя се опита да му отвърне с не по-малка уклончивост.
— Откъде знаете името ми? — попита той.
— От Абдул Хамди — каза Ерика, въпреки че това не беше съвсем вярно.
Малмуд внимателно се вгледа в нея, отиде в приемната и се върна с една папка от груб картон. Седна зад бюрото, сложи си очилата и я отвори. В нея имаше само един лист и той го разглежда повече от минута.
— Да, както изглежда, аз наистина представлявам Абдул Хамди — каза той и й хвърли един любопитен поглед.
— Ами, Абдул Хамди е мъртъв. — Ерика реши да избегне думата „убит“.
Малмуд я изгледа от главата до петите и отново се зачете в листа.
— Благодаря ви за информацията. Ще трябва да направя справка какви точно са моите задължения към имотите му. — Той стана, подаде й ръка и по този начин приключи разговора.
Ерика тръгна към вратата и преди да излезе, каза:
— Виждал ли сте пътеводител на Бедекер?
— Не — отвърна той и я изведе към приемната.
— Никога ли не сте си купувал такъв пътеводител? — упорстваше тя.
— Не, никога.
Когато се върна в хотела, Ивон вече я очакваше. Показа й още няколко снимки за разпознаване. Едно от лицата изглеждаше смътно познато, но не беше съвсем сигурна. Опита се да каже на Ивон, че вероятността да разпознае убийците са нищожни, но той бе непреклонен.
— По-добре ще е да не ми даваш съвети, а да се опиташ да ми помогнеш.
Ерика излезе на красивия балкон и си припомни предната нощ. Сега Ивон проявяваше към нея единствено делови интерес и тя бе доволна, че е подходила към него, без да си прави излишни илюзии. Моментното му желание бе задоволено и вниманието му отново бе насочено към статуята на Сети I.
Ерика прие действителността с мъдро спокойствие и веднага изпита желание да се върне в Луксор. Влезе обратно в апартамента и сподели с Ивон намерението си. Първоначално той се възпротиви, но тя успя да наложи волята си. Такова отношение явно му бе непознато. Накрая дори й предложи да ползва самолета му. Увери я, че ще я последва, веднага щом обстоятелствата му позволят.
Завръщането в Луксор я изпълни с радост. Въпреки спомена за мъжа със счупения зъб, Ерика се чувстваше много по-спокойна в Горен Египет, отколкото в Кайро с неговата сурова бруталност. Когато пристигна в хотела, намери няколко бележки от Ахмед с молба да му се обади. Събра ги и ги остави до телефона. Приближи френските прозорци и широко ги разтвори. Беше малко след пет и следобедните горещини бяха преминали. Ерика напълни ваната, потопи се в нея и не след дълго усети как умората я напуска. Чувстваше се изтощена, въпреки че пътуването със самолета беше съвсем кратко. Когато излезе от банята, се обади на Ахмед. В гласа му прозвучаха едновременно облекчение и радост.
— Много се притесних — обясни й Ахмед, — особено когато в хотела казаха, че не са те виждали.
— Отидох в Кайро за една вечер. Ивон дьо Марго ме заведе със самолета си.
— Разбирам — отвърна Ахмед.
После настъпи мълчание. Ерика си спомни, че от самото начало той имаше подчертано отрицателно отношение към Ивон.
— Е — продължи Ахмед най-накрая, — обадих се, за да те попитам дали имаш нещо против тази вечер да посетим храма на Карнак. Има пълнолуние и той ще е отворен до полунощ. Заслужава си да се види.
— С удоволствие — каза Ерика.
Уговориха се Ахмед да я вземе в девет часа. Щяха да посетят храма на Карнак, а после да вечерят. Ахмед спомена някакъв свой приятел, който имал малък ресторант край Нил. Увери я, че ще й хареса, и с това разговорът приключи.
Ерика облече кафявата си рокля с широка яка. Силният тен и светлите кичури в косата й я правеха привлекателна и женствена. Поръча си чаша вино в стаята и седна на балкона с пътеводителя на Бедекер в едната ръка и с откъснатата корица в другата.
Името, което Абдул Хамди внимателно бе изписал на вътрешната страна на корицата, бе „Назиф Малмуд“. Не можеше и дума да става за съвпадение. Защо тогава Малмуд я бе излъгал? Тя взе книгата и внимателно я разгледа. Страниците й бяха съшити, а не само залепени. Имаше много схеми и чертежи на различните паметници. Прелистваше страниците, като често спираше, за да разгледа някоя илюстрация или да прочете кратък откъс. Имаше също така няколко сгъваеми карти: една на Египет, една на Сакра и една на некрополиса на Луксор. Тя внимателно ги разгледа подред.