Тръгна по „Шари Луканда“ и се опита да запомни имената на магазините, които вече бе посетила. Антиквариатът „Курио“ не беше сред тях. Един от продавачите, когото си спомняше от предишното посещение, й каза, че „Курио“ се намира на „Шари ел Мунтаза“, близо до хотел „Савой“. Ерика лесно го намери. До него имаше магазин, чиято витрина бе грубо закована с дъски. Въпреки че не можа да разчете цялата фирма, тя разпозна името Хамди и разбра за какво става въпрос.
Здраво стисна сака си и пристъпи в „Курио“. Стоката бе добре подбрана, макар че при по-внимателния оглед повечето образци се оказаха фалшификати. В магазина имаше двойка французи, които ожесточено се пазаряха за една малка бронзова статуетка.
Най-интересното, което Ерика видя, бе черната погребална статуетка с изящно изрисувано лице. Основата й липсваше, така че статуетката бе подпряна в ъгъла на лавицата. След като французите си тръгнаха, без да купят бронзовия фалшификат, собственикът приближи Ерика. Беше солиден на вид арабин с посребряла коса и строг мустак.
— Аз съм Лахиб Зайед. С какво мога да ви помогна? — каза той, като премина от френски на английски.
Ерика се учуди как ли е успял да познае откъде е.
— Да — каза тя. — Искам да разгледам онази статуетка на Озирис.
— Да, разбира се. Един от най-добрите ми образци. От благородническите гробници.
Той нежно взе фигурката с върховете на пръстите си. Докато беше с гръб към нея, Ерика наплюнчи пръста си. Когато й подаде статуетката, тя беше готова.
— Бъдете много внимателна. Изключително крехка е.
Тя кимна и отри пръст напред-назад. Погледна го. Беше чист. Пигментът бе стабилен. Тя се вгледа по-внимателно в резбата и в начина, по който бяха нанесени линиите на лицето. По това най-добре се познаваше автентичността. След малко със задоволство установи, че статуетката е оригинална.
— Новото царство — каза Зайед и я задържа на разстояние от Ерика, за да й се полюбува. — Рядко получавам толкова добри образци, най-много един-два пъти в годината.
— Колко струва?
— Петдесет лири. По принцип бих поискал повече, но вие сте толкова красива.
Ерика се усмихна.
— Ще ви дам четиридесет — каза тя, защото добре знаеше, че той далеч не очаква да получи началната цена. Знаеше също, че такива разходи не са й по джоба, но реши да се покаже като сериозен купувач. Освен това статуетката й харесваше. Дори и впоследствие да се окажеше, че е добре изработен фалшификат, тя бе красива и си заслужаваше.
Привършиха пазарлъка на четиридесет и една лири.
— Всъщност аз дойдох в Египет като представител на голяма група — каза тя. — Желая да закупя нещо много специално. Имате ли какво да ми предложите?
— Имам неща, които биха могли да ви харесат. Мога да ви ги покажа на някое по-подходящо място. Какво ще кажете за един ментов чай?
Ерика потръпна от вълнение, когато пристъпи в задната част на антиквариата „Курио“. С усилие на волята тя потисна спомена за разрязаното гърло на Абдул Хамди. За щастие антиквариатът „Курио“ имаше друго разпределение на помещенията и от задната част на магазина се излизаше на един огрян от слънцето вътрешен двор. Не се чувстваше затворена както в „Антика Абдул“.
Зайед повика сина си, тъмнокос и строен бащичко, и му нареди да поръча ментов чай за гостенката им. После Зайед се отпусна в стола си и зададе на Ерика обичайните въпроси: харесва ли й Луксор, била ли е в Карнак, как й се е сторила Долината на царете. Каза й колко много обичал американците. Стрували му се много приятелски настроени.
„И много лековерни“ — добави Ерика наум.
Чаят пристигна и домакинът й показа интересни образци, сред които неколцина бронзови фигурки, една доста очукана, но що-годе запазена глава на Аменхотеп III, както и няколко дървени статуетки. Най-красива беше статуетката на млада жена с ред йероглифи по дрехата и с лице, пред което сякаш и самата вечност беше безсилна. Цената й бе четиристотин лири. След като внимателно я разгледа, Ерика реши, че е автентична.
— Интересувам се от дървената статуетка и може би от каменната глава — рече Ерика с делови тон.
Зайед развълнувано потри длани.
— Ще се посъветвам с хората, които представлявам — каза тя, — но има един образец, за който специално ми е поръчано да го купя, в случай че го видя.