Стефанос Маркулис нареди на Евангелос да го чака във външното фоайе на хотела, а сам той се приближи до рецепцията.
— Отседнала ли е тук някоя си Ерика Барън? — попита Стефанос.
Служителят отвори книгата, прокара пръст по колоната с имена и каза:
— Да, сър.
— Добре. Искам да й оставя едно съобщение. Да имате лист и химикал?
— Разбира се, сър. — Служителят услужливо подаде на Стефанос лист за писма, плик и химикалка.
Стефанос се наведе и се престори, че пише. Подраска по хартията, после сгъна листа, постави го в плика и го подаде на служителя, той от своя страна го постави в кутийката с номер 218. Стефанос му благодари и излезе, за да вземе Евангелос. Двамата се качиха по стълбите.
Почукаха на вратата на стая номер 218 и след като не получиха отговор, Евангелос се зае с бравата. Викторианската ключалка лесно се поддаде и те влязоха толкова бързо, сякаш имаха ключ. Стефанос затвори вратата зад себе си и каза:
— Хайде да я претърсим. После ще чакаме тук, докато се върне.
— Веднага ли да я убия? — попита Евангелос.
Стефанос се усмихна.
— Не, първо ще си поприказваме. Само че аз ще бъда първи.
Евангелос се разсмя и отвори най-горното чекмедже на бюрото. Там, спретнато подредени, бяха найлоновите бикини на Ерика.
Кайро, 14:30
— Сигурна ли си? — невярващо попита Ивон.
Раул вдигна поглед от списанието.
— Почти — каза Ерика, доволна, че е успяла да изненада Ивон. След като получи съобщението във Великата пирамида, Ерика реши да се срещне с него. Знаеше, че ще се зарадва за статуята и ще се съгласи да я откара до Луксор.
— Направо не е за вярване — бавно изрече Ивон, а сините му очи блестяха. — И откъде знаеш, че смятат да ти покажат точно статуята на Сети?
— Защото точно за нея ги попитах.
— Ти си невероятна. Аз правя всичко, което е по силите ми, за да открия тази статуя, а ти я откриваш ей тъй, като на шега — и той небрежно махна с ръка, за да подчертае думите си.
— Е, още не съм я видяла с очите си. Трябва да бъда в магазина „Курио“ днес следобед. И то сама.
— Можем да тръгнем незабавно — каза Ивон и посегна към телефона. Беше изненадан, че статуята е върната в Луксор. Това му се стори дори подозрително.
Ерика стана и се протегна.
— Спах във влака и се чувствам отпаднала. Нали нямаш нищо против да взема един душ?
Ивон махна към банята и продължи да разговаря с пилота си. След като уговори отпътуването и се увери, че душът е пуснат, той се обърна към Раул:
— Възможно е това да е изгодният случай, който очакваме от толкова време. Но трябва да бъдем изключително внимателни. Сега повече от всеки друг път трябва да разчитаме на Калифа. Свържи се с него и му кажи, че пристигаме около шест и тридесет, че довечера Ерика ще се срещне с хората, които ни трябват. Кажи му, че със сигурност ни очакват неприятности, така че да се приготви. Кажи му, че ако убият момичето, с него е свършено.
Малкият самолет леко се наклони надясно, описа елегантна дъга и прелетя над Нилската долина на около пет километра северно от Луксор. Слезе под хиляда фута и се насочи към пистата от северна посока. Точно в необходимия момент Ивон намали скоростта, вдигна носа и гладко се приземи върху въздушната възглавница. Обратната тяга на двигателите разтърси самолета и за много кратко разстояние скоростта се снижи. Ивон стана и отиде при Ерика, а пилотът насочи самолета към терминала.
— Хайде да повторим всичко още веднъж — каза той и обърна едно от креслата обратно, за да е с лице към нея.
Гласът му беше сериозен и от това тя се почувства още по-напрегната. В Кайро възможността да види статуята на Сети й се стори вълнуваща, но тук, в Луксор, тя усети първите пристъпи на страха.
— Веднага след като пристигнем — продължи Ивон, — ти ще вземеш такси и ще отидеш сама направо в антиквариата „Курио“. Раул и аз ще те чакаме в хотел „Ню Уинтър Палас“, апартамент 200. Все пак аз съм сигурен, че статуята няма да е в магазина.
Ерика рязко повдигна глава.
— Какво искаш да кажеш с това „няма да е в магазина“?
— Искам да кажа, че би било прекалено опасно. Статуята ще бъде на друго място. Те ще те заведат при нея. Обикновено така се прави. Няма страшно, това е нормална практика.