— Откраднах го — каза просто той.
Това признание толкова ме изненада, че за малко да изпусна ключа.
— Откраднахте го? — Въпросът ми прозвуча като ехо.
— От една моя колежка археоложка, англичанка, която един семестър преподаваше в същия колеж, в който преподавах и аз. Изабела изпитваше дълбоко възхищение към нея. — Силвио наведе глава, сякаш очакваше да го ударя.
— Амилия Линхърст ли имате предвид?
— Не се гордея с постъпката си — въздъхна той и по лицето му си личеше, че наистина се срамува.
Но човек не може да оправдае болните си амбиции само с това, че е бил млад. Ако беше сметнал, че е необходимо, без съмнение е щял да унищожи и Изабела, а това беше непростимо.
— А как е попаднал ключът в Амилия?
— Преди много години, по време на едни разкопки. Тя никога не оповести публично за находката си.
— По времето на разкопките в Бехбейт ел-Хагар ли се случи? — попитах аз, спомняйки си груповата фотография, скрита в антологията на Изабела, на която се виждаше и младата Амилия.
Професорът кимна, явно въпросът ми го бе впечатлил.
— Мозайката най-после започна да се подрежда, господин Уорнок.
— Но защо точно там?
— Бехбейт ел-Хагар е родното място на Нектанебо II, това също е къс от мозайката.
— Изабела знаеше ли, че ключът е във вас?
Силвио ме изгледа, лицето му бе съвсем пребледняло.
— Това е най-ужасното нещо, което съм правил някога през живота си. Случи се, след като тя ме напусна. Смятах, че ако й дам ключа, ще я подкупя да се върне отново при мен, но по това време вече ви бе срещнала. — Замълча за миг и след това продължи: — Чувството ми за вина ме доведе при вас. Астрариумът е нищо без ключа. Трябваше да го дам на нея.
Отпусна се на един стол и зарови лице в ръцете си, кожата на главата му проблясваше под оредялата му коса. Изглеждаше напълно съкрушен и за момент дори изпитах известно съжаление към него. Истината е, че имах нужда от него сега, дори и да не ми бе дал ключа. Бях стигнал до изключително важен момент в разследването и той държеше ключа, съвсем буквално, към следващите ми действия. Не виждах друг начин, по който можех да го накарам да ми го остави. Протегнах се и взех раницата.
— Прекрасно! Такава поразителна изработка. Не мога да се осмеля дори да го докосна. Съзнавате ли какво означава това за трите най-големи религии по света? Най-вероятно преди хиляди години този инструмент се е намирал в ръцете на Моисей, а той е пророк както за юдеите, така и за християните и мюсюлманите. Инструментът е бил използван по време на едно от най-значимите събития в библейската история — разделянето на водите на Червено море. Съществуването му е истинско чудо, дори не мога да повярвам, че го виждам с очите си.
По лицето на професор Силвио беше изписан същият религиозен екстаз, който като дете бях наблюдавал по лицето на майка ми. Това беше сляпото отдаване на вярващия, просветлението, което откриваше в духовния свят, и то винаги ме караше да се чувствам неловко.
— Не можем със сигурност да твърдим това. — Въпреки собственото ми вълнение бях твърдо решен да не се поддавам на еуфория.
Силвио леко прокара ръката си по повърхността на механизма.
— Никога не съм си представял, че ще доживея да го видя — каза той и се наведе над него. — Виждате ли тези три диска?
Кимнах, усетих, че гърлото ми се стяга от напрежението на очакването. Астрариумът беше започнал да ми въздейства, а сега, когато ключът беше тук и механизъм можеше да бъде активиран, въздействието му върху мен беше още по-голямо.
Професорът прокара треперещите си пръсти по краищата на зъбчатите колела.
— Тези дискове са служили за определяне на орбитите не само на слънцето и луната, но и на всичките пет планети, познати по онова време — Марс, Меркурий, Венера, Юпитер и Сатурн. Тези изчисления са били необходими, за да се определят най-благоприятните дни за религиозни тържества, както и за други магически цели. С това астрариумът се превръща във военен инструмент. Възможно е тези изчисления да са били правени от митичния маг Хермес Трисмегист (три пъти велик), който, ако може да се вярва на някои документи, е бил велик лекар и съвременник на Моисей. Тези символи тук обаче са още по-удивителни. Това е клинообразна акадска писменост, съставена по подобие на шумерската. Акадците са народ, живял преди египтяните, и са били известни с магьосничество и познанията си по астрология. Древните египтяни са заимствали много неща от тях.