Силвио погледна лоста, около който бяха подредени зъбчатите колела.
— А ето я и ключалката, това е пътят към властта.
Уазът влезе в отвора без усилие. И двамата с професора стояхме замрели в благоговение. Бях обзет едновременно от страх и въодушевление. Някаква част от мен очакваше да се сбъдне изписаното с шифъра, очаквах при активирането си астрариумът да издаде някакъв звук, да запее, както би трябвало да стане според превода на Гарет. Но не настъпи никакво движение, нито се чу някакъв звук. След това, почти без да искам, протегнах ръка към ключа.
В този миг костеливите пръсти на професора стиснаха здраво китката ми.
— Не! Не завъртайте ключа, преди да сте ме изслушали докрай.
Отдръпнах се от масата. Навън вече се бе стъмнило. Освен музиката до нас достигаха и залповете от илюминацията. Празненствата по случай Сребърния юбилей достигаха връхната си точка. Във въздуха се долавяше дъх на плодородие и изобилие. Когато бях по-млад, този мирис винаги ме караше да се чувствам неспокоен. Имах чувството, че някъде се случваше нещо ново и вълнуващо и аз трябваше на всяка цена да изляза и да го открия.
Отново хвърлих поглед към професора. Сенките под очите му бяха станали още по-дълбоки, а кожата му изглеждаше още по-сивкава, като че ли в последните няколко часа бе остарял още повече.
— Имам рак на стомаха — каза той — в напреднал стадий. Остават ми още два-три месеца живот, никой не знае колко точно. Странно, древните са вярвали, че всички емоции са съсредоточени в стомаха. Може би са били прави, може би умирам, защото съм потискал емоциите си толкова дълго време.
— Да говорим с факти, професоре — отвърнах хладно, не се поддадох на явната му молба за състрадание. — Обяснете ми така, че аз като геофизик да мога да го разбера.
— Фактите ли? И вие, както и другите англичани, можете да накарате всичко да изглежда съвсем суховато.
Силвио посочи трите стрелки, всяка една по-дълга от предходната, които се въртяха по трите диска като стрелки на часовник.
— Тези стрелки отмерват три различни периода от време. Това са древноегипетските еквиваленти на деня, месеца и годината. Ако правилно тълкувам нещата, сега стрелките показват датата на битката при Акциум.
— Значи астрариумът наистина е принадлежал на Клеопатра?
— От фрагменти, открити в древните магически ръкописи, намирали се някога във великата Александрийска библиотека, знаем, че по време на античността астрариумът се появява в три изключително важни момента. Първият е при създаването му, за да служи на Рамзес III. Второто му появяване е по време на Тринайсетата династия, когато жрицата на Изида, Банафрит, го намира скрит в храма на богинята в същата онази пустиня, в която Моисей и неговият народ са странствали цели четирийсет години. Тя го носи обратно в двора на фараона Нектанебо. След това астрариумът изчезва, макар че за него са изписани много ръкописи, в които подробно се описва изключителната му мощ. После идва Клеопатра, за която се говори, че го е взела със себе си на кораба по време на битката при Акциум. Погледнете тук. — Силвио отново се наведе над инструмента. — Ако завъртите ключа, ще се покажат още две по-малки стрелки. Едната е направена от злато, това е стрелката, която сочи годината на раждането, а другата е от тъмно сребро, тя сочи годината на смъртта.
— Стрелката сочи годината на смъртта? — Не можех да повярвам на ушите си.
— Ако въведете рождената си дата, уредът ще изчисли датата на смъртта ви.
Поех дълбоко въздух. Значи ето какво се бе опитвала да направи Изабела, да промени датата на собствената си смърт.
— Но това далеч не е всичко, което този инструмент може да прави. Той може да изкривява времето и така да изпълнява желания. Няма значение дали тези желания са изказани на глас, или са подсъзнателни, той може да ви донесе слава, богатство и дори самоунищожение. Той представлява много мощно оръжие, но също така е и много опасен. Защото, да си признаем с ръка на сърцето, колко хора знаят какво наистина желаят? Би могъл да се опише като фаустовски инструмент, който сам преценява собственика си.
Силвио се засмя. В смеха му се долови едновременно и страх, и респект.
Не можех да повярвам, че един уред на повече от хиляда години е можел да спаси живота на жена ми, още повече след всичките случили се след това събития. Но бях дълбоко впечатлен, въпреки скептицизма си. Възприемах го по-скоро като метафора, предмет, изпълняващ желанията, в който хиляди хора бяха вярвали в продължение на стотици години и по този начин той бе придобил изключителна мощ.