Влязохме в хола. Пердетата бяха свалени от прозорците. Няколко изтърбушени възглавници се търкаляха наоколо, а тапицерията на дивана беше нарязана така, че пълнежът му грозно стърчеше навън. Книгите бяха съборени от рафтовете, а старинният часовник, единствената вещ, която бях наследил от дядо, лежеше на една страна, а задната му част беше отпрана. Повдигаше ми се при мисълта, че някой е нахлул в личното ми пространство. Все едно ме бе изнасилил.
— Смятаме, че извършителите са били повече от един. Претършували са много внимателно. Вашият съсед — детективът хвърли поглед на бележника си — Радж Ахуджа се е опитал да попречи на единия от крадците да се прехвърли през оградата в задния двор. Вследствие на което е получил доста сериозен ритник в ръката. Според господин Ахуджа крадецът е бил въоръжен с малък пистолет със заглушител. Господин Ахуджа смята, че е виждал подобен пистолет във филм за Джеймс Бонд — засмя се той снизходително. — По-интересен е фактът, че пистолетът е имал заглушител. Това подсказва, че извършителите са били готови да го използват, ако се наложи. — При тези думи ме погледна настойчиво в очите и продължи: — Най-странното, сър, е, че ако изобщо са откраднали нещо, са оставили твърде ценни вещи, без да им обърнат внимание. Например вашият телескоп, сър, доста необичайно е да притежаваш телескоп, както и копчетата за ръкавели, които са на тоалетката, а и телевизорът също. Изглежда са търсили нещо определено. Имате ли някаква представа какво може да е то?
Инстинктивно преместих раницата си така, че почти напълно да се скрие зад гърба ми. Изгледах цивилния полицай право в очите.
— Абсолютно никаква. Не държа никакви ценности в апартамента си.
— Разбирам. Съседът ви ни каза, че сте в петролния бизнес. Възможно ли е кражбата да е свързана с работата ви, крадците да са се опитвали да се доберат до някаква фирмена информация?
— Всичко от този род — проучвателни доклади, карти и други подобни — се пази в офисите на работодателите ми. Както казах и преди, вещите в този апартамент имат само сантиментална стойност.
— Знам, че звучи много неприятно, сър, но възможно ли е някой да се опитва да ви навреди? — При този въпрос детективът сниши гласа си, сякаш ме питаше нещо неприлично.
Има ли някой, който не иска да ми навреди, беше по-правдоподобният въпрос. Опитах се да потисна желанието си да докосна отново раницата, за да се убедя, че астрариумът е в безопасност.
— Не виждам причина за подобно нещо — отговорих, като продължих да го гледам право в очите.
— Истинска загадка — отбеляза той, наблюдавайки ме внимателно.
— Така е.
Погледът му отново се спря върху снимката.
— Съпругата ви е била изключително привлекателна жена. Сигурно ви липсва много.
Полицаите си тръгнаха след около час. Седнах на една обърната щайга в средата на хола и се загледах в издраните тапети, в свалените постери, в скъсаните пердета и възглавници и се опитах да си представя гнева на онези, нахлули в апартамента ми, когато са осъзнали, че астрариумът не е тук. Сигурно са побеснели напълно, за да изпотрошат всичко наоколо, без да се притесняват, че могат да бъдат заловени. Въпреки това тази проява на насилие идваше тъкмо навреме. Те като че ли съзнателно бяха унищожили тази част от живота ми и тя вече безвъзвратно принадлежеше на миналото.
Някой почука на входната врата. Ритнах настрана някаква скъсана книга и една възглавница и отворих. Близнаците стояха пред мен и ме гледаха.
— Имаме информация за теб — заяви Стенли шепнешком, докато Алфред оглеждаше празния коридор, все едно очакваше да види някой шпионин.
— Поверителна информация — добави Алфред, мушна се под ръката ми и влезе в апартамента.
Близнаците седнаха на ръба на нарязания диван и започнаха да клатят крака. Алфред отвори широко очи и впери поглед в счупените мебели, подпрени на стената.
— Мама каза, че Изабела е отишла при ангелите — заяви той сериозно.
— Под водата — добави брат му, личеше си, че искрено се съмняваше в това. — Само дето под водата няма ангели.
— Тогава при русалките — предложи Алфред с надежда в гласа.
Стенли изсумтя.
— Алфред вярва на всичко, но аз знам, че не е така.
— Много обичахме Изи, тя самата беше ангел.
— Млъкни, Алфред — прекъсна го Стенли и се обърна към мен: — Ще трябва да заплатиш за тази информация — заяви той.