Вперил поглед в Кайро, докато летяхме над делтата на Нил, осъзнах, че и аз самият съм започнал да се променям. Не исках да се замислям върху истинските причини, поради които бях нагласил дисковете на астрариума, така че да показват рождената ми дата. Не беше само защото ученият в мен искаше да отправи предизвикателство към механизма. Бях воден от перверзното желание да установя дали е било възможно Изабела да спаси живота си. С връщането ми в Египет пред мен се откриваше удобен случай да разреша загадката на астрариума и да оставя Изабела да почива в мир. Макар изобщо да не бях суеверен, не можех да се примиря с мисълта, че душата й е хваната в капан в нещо, подобно на чистилище.
Хвърлих поглед към багажа над главата ми. Астрариумът беше на сигурно място в раницата. Бях съобщил на летищните власти, че пренасям един геоложки апарат. В началото ме изгледаха с подозрение, но когато им показах билета си първа класа, бързо ми дадоха знак, че мога да премина нататък.
Огледах пътниците в самолета. Три седалки пред мен седеше един висок, изискан арабин, който беше вперил поглед в мен. Щом погледите ни се срещнаха, той веднага се извърна напред. Забелязах го още при излитането ни от „Хийтроу“. Дали някой се беше закачил за мен и щеше да ме следва чак до Александрия? Докъде се простираха пипалата на принц Маджид, а вероятно и на Хю Уолингтън? Извърнах глава в другата посока. В ума ми се въртяха всякакви ужасяващи сценарии, но в следващия момент подскочих на мястото си, защото самолетът беше започнал да се снишава и бяхме попаднали в зона на турбуленция. Без всякакво предупреждение самолетът пропадна надолу, но след това се стабилизира. Стюардесата залитна и се хвана за облегалката на стола ми. Погледнах през илюминатора. Под нас като мираж от високи сгради от пясъчник се виждаше Кайро. По небето нямаше нито едно облаче.
— Турбуленция в такова хубаво време? — обърнах се към стюардесата. — Аз самият съм пилот, но най-често управлявам чесна.
Тя се озърна, за да се увери, че никой друг не ни чува, и се наведе към мен:
— Трябва да ви кажа, че изглежда има някакъв проблем с уредите, но това да си остане между нас. Нещо не е наред с автопилота, повредата настъпи още при излитането. Затова пилотите трябваше да управляват самолета ръчно. Но не се безпокойте, капитанът е отличен пилот, бивш военен.
Отново погледнах към багажа над главата си. Стори ми се, че дочух въртенето на магнитите. Възможно ли беше намагнетизираният астрариум да причинява смущения в навигационните уреди на самолета?
Самолетът се наклони на една страна, лампичките, показващи, че коланите трябва да се затегнат, светнаха. Наведох се към илюминатора. Видях трите пирамиди, когато прелетяхме над Гиза. Застанали мълчаливо една до друга, те бяха величествено свидетелство за това, че човек винаги се е стремял да надмогне смъртта. След десет минути самолетът плавно заходи към летището и леко се разтресе, когато колелата докоснаха пистата.
26
След като слязохме от самолета, изчаках да видя какво ще направи високият арабин, но той изчезна, без да ме удостои с повторен поглед. Отправих се към шкафчетата за багаж, които Британските авиолинии пазеха за пътниците първа класа. Дълго време разсъждавах къде да скрия астрариума, докато съм в Египет. След нахлуването в апартамента ми вече не бях сигурен, че е безопасно да го нося със себе си, но от друга страна се безпокоях, че може да се случи нещо, докато съм на нефтеното находище. В залата за пътници първа класа винаги имаше полиция и освен това знаех със сигурност, че това е едно от малкото места в Египет, където не можеш да подкупиш охраната. След като се убедих, че в стаята за багаж няма никого, поставих астрариума в едно шкафче, заключих го и скрих ключа между външната кожа и хастара на обувката си. Винаги криех парите си там, когато пътувах из Африка.
На следващата сутрин закусих рано, взех под наем една стара хонда и отпътувах за Порт Саид. На всеки няколко километра по пътя имаше табели с надпис: „Чужденците нямат право да се отклоняват от шосето“. Минах по един мост и махнах с ръка на войника, който седеше на една обърната щайга, небрежно сложил пушката в скута си. Тъй като властите се опасяваха от военен конфликт, всички мостове се охраняваха и снимането им беше забранено.