— Ето го! — извика Мустафа и посочи през илюминатора. В скута му лежаха две карти.
Погледнах надолу. Сондажните кули на нефтеното находище в „Абу Рудиз“ стърчаха и приличаха на детски играчки. Оцветеният пясък около всяка една от тях напомняше на мастилено петно. Но това, което Мустафа ми сочеше, беше един бял хребет, който приличаше на белег и се простираше на около двайсет километра точно под краката ни. Потупах пилота по рамото. Хоризонтът отново се наклони, когато той сниши самолета, за да можем да огледаме терена по-отблизо.
— Погледни тук — каза Мустафа и описа с пръст хребета върху картата.
С изненада забелязах, че надписите върху нея са на иврит, и го погледнах въпросително. Той се захили.
— Израелска е, купил съм я на черно. От 1973 година е. Вероятно е военна, но израелските карти са най-добрите, които могат да се намерят.
Районът, в който се издигаше хребетът, беше отбелязан на картата като абсолютно равна повърхност, също както се виждаше и на сателитните снимки. Нямаше никакви външни белези, които да показват наличието на басейн от подземни карбонатни платформи, геологическите доказателства за съществуването на скрити резервоари от нефт и газ. Отново погледнах през прозореца. Самолетът се беше снишил и хребетът се виждаше съвсем ясно. Единият склон беше съвсем полегат, а другият — с наклон от около десет градуса, което даваше известна представа за подземната структура.
— Изглежда все едно Господ е стъпил най-неочаквано тук и е оставил гънка по килима — отбеляза Мустафа.
— Добре казано, но не звучи много научно — отвърнах аз, докато наблюдавах пейзажа под нас.
Мустафа се разсмя. Погледнах отново картата. За втори път прелитахме над това земно формирование и знаех, че правилно сме отбелязали отправните точки. Картата пред нас показваше, че земята под краката ни би трябвало да е плоска като палачинка, но когато погледнех през илюминатора, съвсем ясно виждах очерталия се хълм.
— Преди имало ли е земни трусове тук? — попитах аз, безкрайно озадачен от това, което виждах.
Мустафа ми показа втората карта. Този път надписите бяха на руски.
— Тази карта е от края на петдесетте години, но както виждаш, е съвсем същата като картата от 1973 година. В долината няма нищо друго, освен чакъл и кози. А сега всички данни сочат, че нефтеното находище най-вероятно се простира чак дотук. — При тези думи той посочи върху картата района от „Абу Рудиз“ до мястото, където се намирахме в момента. — Оливър, ако всичко е така, както изглежда, може да се окаже, че сме направили огромно откритие. — И той сграбчи ръката ми от вълнение.
От момента, в който видяхме хребета, моята интуиция също ми подсказваше, че сме открили ново нефтено находище. Пейзажът под нас беше като илюстрация от учебник, показваща къде трябва да се поставят сондите. Освен това имаше нещо в оцветяването на скалите в далечната част на хребета, което накара сърцето ми да се разтупти от прилива на адреналин. Опитвах се да прикрия ентусиазма си. Имах пълно доверие в Мустафа, но преди да кажа нещо определено, трябваше да придобия по-ясна представа за какво точно ставаше въпрос и да разбера с кого още беше разговарял за това. Но най-много от всичко исках да повървя по хребета.
— Да слизаме — предложих аз.
Самолетът кацна на едно равно място точно в подножието на хълма. Теренът беше пуст и гол, тук-таме се виждаше по някой голям камък, около който бяха поникнали ниски, изкривени храсти. Мустафа и пилотът свалиха от самолета гравиметъра, уредът, с които се измерват промените в гравитационното поле, които биха показали наличието на промяна в структурата на земната кора, както и наличието на скални маси, съдържащи нефт. Освен това имахме и уред, за който казвахме, че може да „подушва“, тъй като улавяше и най-малките количества въглеводород. Ако полевите тестове покажеха възможността за наличие на нефтено находище, тогава щяхме да проведем сеизмологични изпитания. Щяхме да използваме експлозиви и така да предизвикаме ударни вълни, които да ни покажат каква е подземната структура и по този начин да създадем двуизмерни, а може би и триизмерни образи на подземните пластове, в които се съдържаше нефтът.
Изкачих се на върха на хребета и огледах терена наоколо. Поех дълбоко въздух и усетих едва доловимия мирис на сол и на нещо друго под нея, в което според мен се долавяше слабият дъх на нефт. Помислих си, че този дъх може би идваше от вече разработените находища на запад. Обърнах се в тази посока и установих, че вятърът духа откъм Горен Египет, тоест от противоположната посока. Наведох се и вдигнах малък камък, който като че ли се бе откъртил от някоя скала. Подуших го. Това беше стар номер, с който си служеха всички геолози. Опитвах се да доловя слабия мускусен аромат, който подсказваше наличието на нефт. Мирисът на камъка беше обещаващ.