— Може би това ще освежи паметта ти.
Той се протегна към една папка и извади черно-бяла снимка, на която бяхме снимани двамата с Хермес по време на погребението на Изабела.
— Мога ли да се обадя в британското посолство? — попитах аз. — Като гражданин на Великобритания имам право да…
Не помня колко пъти бях отправял тази молба. За мен тя вече бе само набор от думи, за които се държах като корабокрушенец, бе начин да се опитам да запазя разсъдъка си. Самите думи вече не значеха нищо, бяха се превърнали в безразборно подбрани звуци, в края на чието изричане ме очакваше спасението.
Офицерът, който ме разпитваше, не ми обърна никакво внимание. Взе един къс молив, нарисува нещо на един лист и го бутна към мен.
— Това познато ли ти е?
Беше йероглиф, с който се означаваше Ба.
— Разбира се, познавам го от трудовете на жена ми. Това е Ба, душата птица, според древните египтяни.
— Примитивен символ от една примитивна култура, само че вие, западняците, сте си измислили разни романтични истории. Това също така е знакът на една нелегална организация, господин Уорнок. Познавате ли членовете на тази организация?
Стаята около мен беше започнала да се върти. Вече нямах сили да чувствам каквото и да било.
— Мога ли да седна? — попитах.
Офицерът погледна към Мосри, като че ли очакваше от него да даде отговор. Той кимна и офицерът се хвърли към мен, все едно искаше да ме удари. В последния миг отклони ръката си и ударът му попадна във въздуха. В този момент загубих съзнание.
Парфюмът й с едва доловим дъх на мускус и лимон ме върна към спомена за първата ни среща. Знаех, че ако отворя очите си, тя ще изчезне. Това беше като фокус на илюзионист, като образ, запечатан върху фотография, като танцуващи върху повърхността на езеро сенки. Поех дълбоко въздух, исках да продължа да се наслаждавам на присъствието й, независимо колко илюзорно бе то.
Нещо продължаваше да гъделичка лицето ми, но аз отказвах да се събудя. Знаех, че когато се събудя, неминуемо ще усетя болката в отеклите си крака. Спомних си, че някъде бях чел за един неврофизиолог загубил съпругата си, който развил теорията, че мъртвите продължават да съществуват, тъй като спомените за тях са се запечатали в съзнанието ни. Това не е безкрайна поредица от отделни, несвързани спомени, а истинско общуване, което продължава във времето и то се основава на многогодишни наблюдения, на това, че „познаваме“ починалия. Дали в момента аз самият не общувах точно по този начин? Изобщо не ме интересуваше. Протегнах ръка и докоснах топлата й плът.
— Изабела.
Това не беше въпрос, просто назовавах неназоваемото. Тя се наведе над мен, в черните й очи открих онзи присмехулен израз, който познавах до болка. Беше облечена в същите дрехи, които носеше вечерта преди смъртта си.
— Изабела.
Тя сякаш искаше да ми отговори, протегна се и докосна с пръсти стената на затвора, където нечия отчаяна ръка беше издълбала в гипса някакви образи. Пръстите й посочиха несръчно нарисуваната риба, след това бик и накрая се спряха на изображението на женска глава, цялата покрита с извиващи се змии.
— Рибата, бикът и Медузата Горгона — прошепнах аз.
Образите завинаги се запечатаха в съзнанието ми.
След това тя ме целуна и аз отново изпаднах в несвяст.
Стреснах се и се събудих. Цялото тяло ме болеше. С мъка фокусирах погледа си върху мършавото лице на пазача, който се бе надвесил над мен и подрънкваше с връзка ключове. Това беше знак, че съм свободен.
Изправих се и се обърнах към стената на килията си. По нея не бяха изрисувани никакви образи.
28
Британският консул Хенриз се отнесе с ледена любезност към вбесения служител на затвора, след което ме изведе от сградата. Веднага щом се отдалечихме достатъчно, за да не могат да ни чуят, той ми съобщи, че трябва да се чувствам задължен на помощника си Мустафа Сахеер, който го бе информирал за ареста ми и след това под негово влияние полковник Хасан бе използвал връзките си, за да уреди освобождаването ми. Всичко това беше още по-трудно, тъй като днес беше петък, почивният ден за мюсюлманите.
— Оливър, след теб наистина остава една твърде неприятна диря от полуистини и завършващи със смърт инциденти. Сигурно е ужасно да загубиш съпругата си, но Бог ми е свидетел, вече ми става твърде трудно да те измъквам от кашите, в които се забъркваш. Не бих искал в даден момент да се превърнеш в БПБ.