Бързо смених тактиката си. Трябваше да получа отговор на въпросите си, а съдейки по изражението на Амилия бях убеден, че тя крие от мен нещо изключително важно за по-нататъшното ми разследване.
— Искам да знам кой уби Бари.
— Ако не е било самоубийство, то тогава, предполагам, са същите хора, които стоят зад ареста ти. За всичко това е необходимо твърде голямо влияние пред египетските власти. Помисли си добре върху думите ми.
Стиснах ръката й за китката.
— Знаеш ли, че трупът на Изабела е бил похитен?
Повиших глас и няколко души наблизо се обърнаха и ни изгледаха. Забелязах, че Хенриз разговаря оживено с Франческа Брамбила близо до бялото мраморно стълбище.
Амилия се дръпна и освободи ръката си.
— Мога да ти помогна, Оливър. Трябва да знаеш, че и Нектанебо, също като Орфей, е изживял велика любовна история. Представи си само в каква тайна е трябвало да пазят любовта си. Нектанебо е имал няколко съпруги и те всички са мразели Банафрит. А тя е била неговата тайна любов. Тази жена е имала достъп до всички висши свещенослужители и е имала възможността да шпионира за своя любовник и да му съобщи в случай, че се готви заговор срещу него. Трябва да е била наистина изключителна — интелигентна, властна и без съмнение, красива. Както Нектанебо, така и Банафрит са рискували не само репутацията си, а вероятно и живота си, като са се отдали на любовта си един към друг.
— Стига с тези митове, Амилия. Прочетох дисертацията ти. Това, което искам да разбера, е, защо и ти, както и всички останали, копнееш да го притежаваш?
— Астрариумът сам избира кой да го притежава, а мой дълг е да бдя над притежателя му. Също както Орфей и Банафрит е била готова да слезе в царството на мъртвите, за да спаси любимия си. Както може би и ти си готов да го направиш, Оливър.
— Казах ти, престани с тези загадки!
През рамото на Амилия забелязах Хенриз, който си проправяше път през хората в залата и се бе насочил към нас. Заговорих бързо и тихо, в гласа ми ясно звучеше заплаха:
— Кажи ми тогава, защо астрариумът не е спасил Нектанебо от сигурна смърт?
— В началото на своето управление Нектанебо потушил възможен преврат, който идвал откъм делтата. В това време Египет все повече затъвал в упадък. Свещениците, които разполагали с много власт твърдели, че Нектанебо е обидил самата Изида и че единственият начин да умилостиви богинята и да спаси Египет е бил да й построи необикновен храм и да открие „небесната кутия“, която била изнесена от Египет преди стотици години, когато могъщият еврейски магьосник Моше бен Амрам ха-Леви, т.е. Моисей, я откраднал от Рамзес III.
— Знам всичко това, Амилия. Моля те, говори по същество — прекъснах я нетърпеливо.
Видях, че Франческа беше вперила поглед в нас.
— Изида е била почитана заради магьосническите си способности, а когато Моисей откраднал астрариума, това се е сметнало за обида не само към Рамзес III, но и към самата Изида. — Амилия се огледа нервно наоколо и продължи: — „Небесната кутия“ вече е имала репутацията на страховито оръжие и на свещен предмет и когато разбрала, че свещениците твърдят, че Изида си я иска обратно, Банафрит съзряла в това възможност да помогне на Нектанебо, като върне „небесната кутия“ на богинята. Тя открила астрариума и отново го посветила на Изида. Една могъща магьосница се поклонила пред богинята, за чиито магьоснически способности се разказвало в митовете. Сигурно е била величествена церемония. Но има и още нещо. Има една история, изписана върху наос, който датира от около петдесет години след изчезването на Нектанебо.
— Наосът на професор Силвио?
Амилия се стъписа, но бързо дойде на себе си.
— Как е професорът?
Не успя да ме заблуди с небрежния начин, по който попита.
— Умира.
Тя отвори широко очи. Не можах да разбера дали отговорът ми наистина я шокира, или само се престори на ужасена.
— Съжалявам за това, едно време беше честен човек. Върху наоса, който професор Силвио откри, е описано предсказанието на „небесната кутия“ за смъртта на фараона. След като Банафрит е посветила повторно астрариума на Изида, той се е насочил към Нектанебо. Получил е душа.
Поне по този въпрос и двамата с Хермес бяха на едно и също мнение.
— И преди съм чувал тази теория, според мен тя е направо абсурдна. Неодушевените предмети нямат души, а и защо повторното посвещаване би предизвикало такова нещо? — възразих сопнато, бях твърдо решен да не се оставя да бъда въвлечен в мъглявото царство на мистицизма.