На екрана се появи една средновековна рисунка на библиотеката, на която тя бе изобразена така, както най-вероятно е изглеждала, преди да бъде погълната от пламъците заедно с цялото писмено богатство на човечеството от онова време.
— Това е била най-голямата библиотека по време на античността, а може би и изобщо, създадена от човечеството. В нея Птолемей III възложил на седемдесет равини да преведат на гръцки петте книги от Стария Завет, които съставлявали Тората (Петокнижието). Тук се съхранявали и най-великите научни трудове в областта на математиката, астрономията и медицината от онази епоха. Имало ръкописи на много езици — на арамейски, на иврит, на набатейски, арабски и санскрит, както, разбира се, и на египетски. Това е така, защото Александрия по онова време е бил истински космополитен град. Всички важни научни трудове се съхранявали тук. Известно е, че Птолемей III е проявявал огромен интерес към религията и мистицизма.
През публиката премина вълна от напрежение, всички започнаха да си шепнат нещо възбудено. Извърнах се бавно и за свой най-голям ужас видях, че Мосри и Омар стоят в дъното на залата и се взират към сцената на слабата светлина на фенерите.
Всичките ми мускули се напрегнаха, бях готов всеки момент да побягна към страничната врата, когато изведнъж нахлуха четирима полицаи и застанаха по двама от двете страни на залата. С изненада забелязах, че тяхното присъствие възпря Мосри и неговия помощник от по-нататъшни действия. Двамата седнаха на последния ред, скръстиха ръце и впериха злобни погледи в Амилия, която се смути силно и събори част от листовете си от катедрата. Забелязах, че докато ги събираше, ръцете й силно трепереха. Гласът й също трепереше, но тя очевидно бе твърдо решила да изнесе лекцията си докрай. В това време полицаите обхождаха залата и оглеждаха присъстващите. Стоях като парализиран на стола си, не можех да реша какво да предприема.