— Може да е някакъв мотив, към който се връщаш, когато си под напрежение. А може да е страх да не бъдеш съдена от колегите си.
— Но всичко е толкова ясно в съзнанието ми — детайлите по короната на Озирис, очите му, ужасът на човека, чието сърце измерват, топлината от запалените факли по стените… Казвам ти, все едно съм присъствала на всичко това. Просто не мога да си го спомня…
— Мислиш, че е някакъв погребан спомен?
Мисълта, че може би е преживяла всичко това, изглежда я изплаши още повече. Най-накрая тя заговори отново:
— Най-добре е да си остане погребан.
Беше неспокойна, стана от леглото и отиде до бюрото си.
— Изабела, трябва да се наспиш.
— Няма да мога да заспя сега. Освен това като прегледам отново плановете за утре, ще се поуспокоя.
Както си беше гола, тя взе очилата си за четене, седна на бюрото и запали настолната лампа, която освети нахвърляните карти на залива и морското дъно. Знаех, че използва два източника на информация относно географските особености на пристанището. Единият беше Камел Абду ел Садат, който неуморно провеждаше кампании, с цел да накара египетското правителство да финансира археологическите проучвания. Другият източник бяха картите на принц Тосон, създадени през началото на двайсети век, на които бе изобразен заливът, погледнат от въздуха. Начертаните на ръка карти сега лежаха, разпръснати по бюрото. Изабела взе линия и молив и започна отново да проследява пътя на утрешното си гмуркане. Голите й беззащитни рамене бяха в пълен контраст с напрегнатото изражение на лицето й. Погледът ми се плъзна надолу по тялото й и се спря на свитите й под масата крака и татуировката на единия й глезен. Тя представляваше ястреб врабчар с човешка глава, обърната в профил. Това беше нейният Ба, египетската представа за душата след смъртта. Обичайно тази представа се изобразяваше чрез ястреб врабчар, освен ако починалият не беше фараон. Тогава се използваше изображението на сокол, въпреки че в някои исторически периоди и философски школи Ба можеше да бъде представен като пеперуда или дори като чапла. Откакто я познавах, Изабела носеше тази татуировка на крака си. Каза ми, че си я направила още като студентка, когато една вечер заедно със свои приятелки се напили в Лондон. Изабела много харесваше йероглифа, изобразяващ Ба, приемаше го като свой личен тотем. Смяташе се, че Ба винаги е свързан с тялото на човека и се освобождава само след смъртта му. Тогава е свободен да отлети където пожелае, дори към слънцето.
Изабела често говореше за понятието Ба, обясняваше как за египтяните то представлява индивидуалността на човека и емоционалните характеристики, които изграждат личността. Свързано е дори с морала и творческото начало. Другите елементи бяха Ка — силата на живота, определяна като духът, който влиза в тялото по време на раждането на човека; Рен — името; Шут — сянката и Иб — сърцето. Третият важен йероглиф е Акх, който изобразява успешния съюз между Ка и Ба и позволява на мъртвия да премине в задгробния живот. Такова успешно преминаване може да се осъществи само ако Ба се свърже с Ка в момента на смъртта. Ако това свързване не се осъществи, то тогава душата е обречена на забрава, а това унищожение за древните египтяни е било равнозначно на нашия ад. Според тях задгробният живот представлява свят, паралелен на нашия, изпълнен със земни блага и удоволствия. Самата Изабела се ужасяваше от мисълта за такава съдба.
Докато се приближавах към бюрото, забелязах, че Изабела пъхна един малък плик под попивателната хартия. Движението й бе почти незабележимо. Тя като че ли се опита да го прикрие, като се извърна с гръб към мен, така че не бях сигурен дали наистина го бе извършила, или си бях въобразил. Обърна се към мен и ми се усмихна.
— Това познато ли ти е? — Държеше в ръка рисунката на астрариума, която предишната вечер бях видял захвърлена на пода. — Изображението е чудесно, наистина си мисля, че ще изглежда точно така. Гарет е истински гений.
— Не съм много сигурен в това — отговорих доста рязко.
Не можех да забравя, че брат ми, независимо дали беше гений, или не, беше напълно неспособен да се грижи за себе си както физически, така и финансово. Взех рисунката от ръцете й и я загледах внимателно. Беше направена с туш и на нея се виждаха как зъбците на колелата се срещат с други зъбци, а погледнати в перспектива, бяха дадени вътрешните части на механизма, поместени в дървена рамка. Под тази рисунка имаше поредица от шест символа или букви от древна азбука. Не ги бях забелязал преди.