Рейчъл се бе излегнала на леглото, погледна ме и се усмихна. Косата й се бе разпиляла около нея, приличаше на извиващи се змии. Медузата Горгона.
— Мидената черупка е от плажа, където изгубих девствеността си — започна тя. — Снимката е от баджа, който носех по време на първата кампания на Демократическата партия, в която участвах, а металната пластина принадлежеше на един войник, когото интервюирах във Виетнам, а същия ден го убиха. Любов, вяра и съдба — нося ги навсякъде със себе си, за да ми напомнят колко много съм постигнала и колко безценен е животът. Но мисля, че ти така или иначе знаеш всичко това, права ли съм?
Погледнах я, беше толкова красива и така силно ме привличаше в този момент. Идваше ми да изстена. Отлично осъзнавах, че не трябва да се поддавам на желанието, но от друга страна, знаех, че няма да успея да му устоя.
Вместо да й отговоря, сложих мидената черупка в устата си и внимателно я положих с език върху пъпа й. Соленият вкус на кожата й ми подейства неочаквано еротично и усетих тръпки в слабините си. Дръпнах джинсите и бикините й и започнах да си проправям път надолу. Рейчъл пое дълбоко въздух, усетих, че се възбужда. След това изпъшка, протегна се към ципа на панталона ми и ме придърпа към себе си. Седна в леглото, затвори очи и се отдаде на удоволствието. Имах усещането, че твърдо е решила да ме погълне, а не да ми се отдаде.
Опитвах се да контролирам внезапния прилив на желание, подпрях се с една ръка на леглото и я притеглих към себе си. „Не“ изстена тя и се опита да ме отблъсне, но аз я държах здраво, усещах мириса й, който изцяло ме поглъщаше. Най-накрая двамата се изтърколихме на пода и тя бавно се намести върху мен. Усетих как леко ме ухапа по врата, бавно прокара езика си по ухото ми, а ръцете ми през цялото време стискаха твърдите й гърди.
Последва сборичкване, успях да я обърна по гръб и след това и двамата се отдадохме един на друг. В един момент тя изпищя и за моя най-голяма изненада избухна в неистов смях. Смехът й ми подейства заразително и след малко и двамата се търкаляхме по килима. Може би бяхме замаяни от интимността, която току-що бяхме изпитали, а може би и двамата тайно се страхувахме от неизреченото споразумение, че дълбоко в себе си съзнавахме, че връзката между нас е невъзможна.
Една картина, на която бе нарисуван „Корниш“, се плъзна по стената и падна на килима само на няколко сантиметра от главата на Рейчъл.
— Виждаш ли, духовете ни наблюдават — заяви тя.
След това стана, уви се в халата и излезе на балкона. Сложих си боксерките и отидох при нея.
Тесният балкон гледаше към градините „Монтаза“. Светлините на двореца проблясваха в далечния край на парка, а върховете на високите палми покрай булеварда се поклащаха на фона на тъмното нощно небе. По-нататък се виждаха призрачните светлини на яхтите, хвърлили котва на пристана. Беше една от онези особени нощи, в които човек губи усещането за време. Атмосферата е като наелектризирана, а бризът носи със себе си някакво особено вълнение и глупаците като мен започват да си мислят, че са безсмъртни. Чувствах се грешен и слаб. Не можех да се отърся от усещането, че съм предал Изабела. Обзе ме огромна празнота, както често става след безсмислен секс. Но долавях и още нещо във въздуха, нещо, което силно ме тревожеше и необяснимо защо всяваше ужас в мен.
— Не съм правила секс от повече от три години, откакто се разведох.
Изявлението на Рейчъл се понесе над грозните железни перила надолу към улицата под нас и се изгуби сред шума от минаващите коли и обидните думи, които двамата мъже на ъгъла си разменяха.
— Това е доста дълго време — отбелязах аз, разтворих затопления й халат и се обвих в него.
Почувствах обич към нея, все едно беше част от семейството ми. Чувствах се добре, докато я държах в прегръдките си, но в този момент съвсем ясно осъзнавах, че ние с нея няма да станем любовници и че и двамата го знаем много добре, макар и да не си го бяхме казали.
— Рейчъл, не мога да ти бъда любовник, просто не мога. Имам нужда от теб като приятел. Смяташ ли, че това е възможно?
Тя кимна и сложи горещата си буза върху голите ми гърди. Долу двамата мъже продължаваха да се карат, това беше реалният живот. Направих й знак да ме последва вътре в стаята, протегнах се и взех раницата.
Седяхме на леглото с астрариума между нас. Бях й разказал цялата история, с всички невероятни подробности. Не можех да вдигна поглед към Рейчъл, имах чувството, че след като й разкрих цялата истина, бях напълно обречен. Ръката й се плъзна по покривката на леглото и се приближи към моята.