— Всичко е наред, Оливър, вярвам ти. В това отношение си късметлия. Ако ми беше разказал същата история преди пет години, щях да си кажа, че си още един западняк, побъркан на тема мистицизма на Изтока. Но аз самата съм виждала някои доста странни неща. Когато бях в Кампучия (дн. Камбоджа), видях как „Червените кхмери“ набират шамани, които да всяват ужас в обикновените селяни и между другото системата им работеше. А преди няколко години бях прокълната от един папуаски вожд, защото фотографът ми имаше неблагоразумието да снима съпругите му. Но освен това има още нещо, което ме кара да вярвам в силата на този… астрариум, или както там се нарича. И това е Мосри. И към него наистина бих се отнесла съвсем сериозно.
Кимнах в знак на съгласие, колкото и да ми се искаше, беше невъзможно да подмина заплахите от страна на Мосри. Усещах присъствието му навсякъде и това ме караше да подскачам при всяка мярнала се пред очите ми сянка.
Рейчъл се загледа внимателно в изражението на лицето ми и след това постави ръка върху моята.
— Сигурна съм, че зад всичко това стои принц Абдул Маджид.
Спомних си заплашителния му поглед по време на онази телевизионна програма в Лондон. От него се излъчваше арогантността на тиранин.
Рейчъл продължи да говори бързо, сякаш искаше с всичка сила да ми внуши в каква голяма опасност се намирам:
— Той е религиозен фанатик и много опасен. Именно човек като него би повярвал в силата на нещо такова. Изпитва жестока омраза към Запада и би направил всичко по силите си, за да провали мирната инициатива на Садат. От известно време в този регион има атаки срещу обекти, които представляват интерес за Запада — срещу една морска база в Турция, срещу американското посолство в Дамаск и други, за които дори не сме чували. Не се споменава официално, но тези, които трябва да знаят — знаят. Маджид стои зад всичко това. Напоследък е започнал да действа още по-решително. Случват се все повече неща, които на пръв поглед нямат връзка помежду си. А Мосри е човекът, който върши черната му работа. Мога да се обзаложа, че щом се говори, че астрариумът може по такъв невероятен начин да въздейства върху събитията или дори само ако се смята за талисман от времето на могъщата арабска цивилизация, то Маджид би искал да го притежава и би изпратил Мосри да му го намери дори и с цената на убийства.
Представих си Мосри, който бе вперил поглед в мен, докато ме разпитваха в полицейското управление. След това си спомних как Мосри ми се усмихна в полутъмната зала по време на лекцията. Потреперих.
— Но какво биха могли да направят с него? — попитах аз.
— Не знам — отвърна Рейчъл. — Може би да се опитат да установят контрол или да завземат цялата власт? Да превърнат страната отново в нещо като феодална държава с Маджид начело? Честно казано, Оливър, Маджид не би се спрял пред нищо. Най-добре е да вземеш всички предпазни мерки и много да внимаваш — заяви Рейчъл мрачно и закима с глава, за да подчертае думите си. — Може би не е лошо да си намериш някакво оръжие, пистолет например, или да изчезнеш за известно време.
Тя отново обърна поглед към астрариума, който бях опаковал добре, докато тя говореше.
— Но това тук е направо невероятно… самата история стои пред нас. Само като си помисли човек, че древните египтяни са имали такива огромни познания по астрономия. Ще ми се да познавах Изабела, сигурно е била изключителна личност.
Погледите ни се срещнаха. Рейчъл се усмихна и бързо отклони очи.
— Но какво ще правим с астрариума? — попита тя.
За моя изненада установих, че ми стана много приятно, когато чух, че използва множествено число, но въпреки това ме побиха тръпки от страх. Почти всеки, който по някакъв начин се докоснеше до него, страдаше от това.
— Изабела ми беше споменала, че астрариумът си има своя съдба, място, на което в крайна сметка трябва да се озове — отвърнах с въздишка. — Но все още ми липсват някои парчета, така че да видя цялата картина. Все още не съм установил какво е станало с липсващите органи на Изабела и какво Джовани и археолозите около него всъщност са правили. Освен това остава и загадката за истинското значение на шифъра. Надявам се, когато събера цялата информация, да разбера къде трябва да отнеса астрариума, в някой храм, в гробница или където и да било. Дължа го на Изабела. Искаш ли да разработим по-нататъшната си стратегия, докато закусваме?