Хермес въздъхна тежко.
— Това е интересно твърдение — заяви и отвърна на погледа ми. — И коя роля ти беше отредена?
— Тази на Озирис.
— Богът на отвъдното царство. Мисля, че много ти подхожда, като се има предвид, че си геофизик. Ако си спомняш, предупредих те, че в живота ти ще започнат да се случват много интересни събития. Ела — каза той и ме поведе обратно към хола, където върху ниската масичка ни очакваха две чашки с турско кафе, над които се носеше пара. — И те търсеха астрариума, нали така? Предполагам, че просто са искали да те сплашат по този начин.
Хермес започна да разбърква кафето си. Аз останах загледан в боядисаните му нокти. Чудех се защо извивките на гласа му ми се струваха толкова познати. Дали и той не бе участвал в ритуала? Може би бях сбъркал, като бях решил, че Хю Уолингтън изпълняваше ролята на Хор. Точно в този момент Хермес вдигна чашката си, ръкавът на халата му се повдигна и оголи ръката му, не забелязах никаква татуировка. Освен това нямах никаква причина да подозирам Хермес. Вече му бях доверил тайната за астрариума, с което практически бях оставил живота си в ръцете му. Но въпреки това той не бе дал конкретен отговор на въпроса ми.
— Дай ми инструмента — продължи той. — Знаеш, че е опасен. Ще попаднеш под въздействието му или онези, които го търсят, ще те унищожат.
— Вече е твърде късно — изсмях се горчиво. — Той не само отне живота на мой приятел и ме превърна в беглец, но ме накара да започна да виждам знаци навсякъде, всички имащи отношение към този глупав механизъм. Имам чувството, че изцяло обсеби живота ми.
Хермес се закикоти силно, след което се закашля.
— Вие западняците си мислите, че можете да контролирате времето, че то може да се измерва в математически единици, че светлината се движи с една и съща скорост навсякъде и че всичко в тези четири измерения е очевидно и окончателно. Тази играчка от времето на фараоните те накара да се събудиш. Колкото по-рано признаеш това, Оливър, толкова по-добре.
— Предпочитам да живея в свят, изграден върху твърди, разбираеми факти. Ако щеш, такова ми е и образованието.
— Тогава си иди в Англия, върни се при сивото небе и тухлените къщи, при монотонния живот на търговските дружества, където боговете не играят никаква роля, и остави астрариума на някой друг. — Хермес отпи от кафето си и се намръщи. — Уста! Кафето не е достатъчно силно! — извика и отново се обърна към мен: — Астрариумът е посочил датата на смъртта ти, прав ли съм?
Изгледах го изненадано. Той видя погледа ми, усмихна се и зачака. Никак не ми се искаше да му отговоря, не само заради подозренията, които изпитвах, но и защото някак си ми се струваше, че колкото по-малко хора знаят за това, толкова по-лесно щях да се измъкна от контрола, който механизмът упражняваше върху мен. Хермес наблюдаваше лицето ми с интерес.
— Знаеш историята на механизма, Оливър. Астрариумът е неустоимо оръжие за онези, които искат да направляват събитията около себе си. Той може да промени хода на историята и вече го е правил — въздъхна той. — Но ти се държа глупаво. В желанието си да подчиниш всичко на логиката си предизвика мощта на механизма.
— Може би си прав — отвърнах аз кратко. Все още ми се искаше да не разкривам пред него какво в действителност бях направил.
— Нищо не приемате за вярно, докато не бъде доказано, това е ахилесовата пета на вас, учените. Нютоновият емпиризъм ще разруши света. Астрариумът наистина съществува, Оливър, независимо дали можеш да го докажеш, или не, и той ще произнесе присъдата си за теб. Древните египтяни вярвали, че някои материали носят в себе си това, от което е изградена душата, или казано със сухите научни термини, носят електромагнитни трептения или силови полета. Те използвали тези материали, за да създадат свещени предмети, а после чрез заклинания им вдъхвали живот. Колко още ти остава според астрариума?
Деловият тон на Хермес, както и непоклатимата му вяра в автентичността на астрариума бяха започнали сериозно да ме тревожат. Усещах, че устройството вече контролира живота ми, но някаква част от мен все още иска да вярва, че всичко това се е получило в резултат на ужасната комбинация от събитията в последно време, мъката и многото безсънни нощи. Поколебах се, след това прецених, че няма да ми навреди особено много, ако споделя с Хермес още някои подробности.