— И е готов да осигури всички необходими средства?
Бях безкрайно изненадан. Никога не бях чувал частно лице да финансира такива проучвания. Беше немислимо един човек да притежава такава огромна сума.
— Дори без инфраструктурата на „Гео Консалтънси“ да стои зад нас? — не престанах да се удивявам аз.
— Знае каква репутация имаш, Оливър, и има много високо мнение за теб.
— Откъде знае за мен? Кой е той? В петролната индустрия ли е?
— Не, той е бизнесмен, египтянин, но по-голямата част от живота си е прекарал в чужбина. Очевидно този човек, господин Именанд, е изключително богат. Той е добре познат в някои бизнес среди в арабския свят. Но иска шейсет процента от лиценза.
Отидох до прозореца. Камбаните на църквата бяха започнали да бият, монасите прекосяваха двора и се отправяха към нея с тихи, отмерени стъпки. Бяха съсредоточени, но едновременно с това напълно спокойни. Що за човек би вложил милиони долари в първоначални проучвания, при това собствени пари? Никога не бях чувал за подобно нещо. Единственото обяснение, което ми идваше наум, беше, че този човек има пълно доверие в репутацията ми на ясновидец.
Обърнах се отново към Мустафа:
— Подозрителен съм към хора, чиито мотиви не разбирам.
Той се засмя.
— Господин Именанд е ексцентричен човек, който би искал да спомогне за развитието на страната си. Но освен това е и ловък бизнесмен. Предполагам, че би искал да работи с теб и за в бъдеще. Той е тайнствена личност, но има отлична репутация. Имаме късмет, че е готов да ни подкрепи. Имай ми доверие, това е отлична сделка.
Мустафа разгъна няколко проучвателни карти и ги разстла върху дюшека.
— Проведохме тестовете, които искаше на отбелязаните от теб места. Интуицията ти се оказа съвсем правилна, с изключение на едно нещо…
— Какво?
— Можеш да видиш голямата структура, която с теб вече идентифицирахме, но открихме аномалии и на тези две места, което говори за…
— Наличието на още един резервоар под този — довърших изречението вместо него.
— Точно така. Още веднъж, приятелю, доказа, че си като цар Мидас. Всичко, до което се докоснеш, се превръща в злато.
Огледах внимателно новите карти, двете напречни сечения, дадени в резултат на сеизмичните данни, и сателитната снимка. Промяната в геоложката структура беше очевидна. Съвсем ясно се виждаше седловината, в която между скалистите пластове се криеха нефтът и газът. Беше изключително странно, че това нефтено находище не е било открито до този момент. Но още по-странното беше, че в него имаше два резервоара. Беше риск, но интуицията ми подсказваше, че трябва да го поема. Вече бях почти напълно убеден, че съществува връзка между нефтеното находище и астрариума. Може би щях да разбера нещо повече за устройството, ако го занесях на самото находище. Може би то дори щеше да спре да работи. Взех решение.
— Искам да се срещна с този човек, преди да реша дали мога да му се доверя — заявих на Мустафа. — Срещата трябва да стане през следващите три дни в някоя сигурна къща, а аз ще трябва да пътувам под прикритие.
Тъмното лице на Мустафа просветна от вълнение.
— На срещата ще присъстват само най-необходимите хора. Господин Уалиф от Египетската правителствена петролна агенция (ЕППА), ние с теб и господин Именанд. Уалиф е самата дискретност, а ЕППА не може да не бъде представена, нали в крайна сметка ще извършваме проучвания върху тяхна земя.
— Съгласен съм. Но не съобщавай на Уалиф къде се намирам в момента. Изобщо не казвай нищо конкретно и в последния момент избери къщата, в която ще се срещнем.
— Разбирам.
Очевидно нищо не разбираше, но не му и трябваше.
— Междувременно искам дискретно да разбереш кои сондажни кули са свободни и да потърсиш добри сондьори. Искам всичко да е готово и да започнем проучванията веднага, щом успеем да се споразумеем с Именанд. Наемането на работниците оставям на теб.
— Няма проблем.
— Чудесно. Утре тръгваме към находището.
— Утре?
— Нямам никакво време, Мустафа — отвърнах мрачно.
Показах на Мустафа килиите за посетители на манастира, обясних му къде да отиде да вечеря и съобщих на игумена, че си тръгвам още утре заедно с госта ми. Вече се стъмваше, когато се прибрах в килията си. Бях доволен, че можех да си отдъхна на спокойствие. Затворих вратата, разопаковах астрариума и го поставих на пода.