Имах чувството, че стои там и ме наблюдава злобно. Отново ужасно ми се прииска да го унищожа, да го запратя по дяволите. Но как щеше да ми помогне това? Доколкото знаех, датата на смъртта ми щеше да остане непроменена дори и след унищожаването на механизма.
Включих магнитометъра. Беше ми много любопитно каква е силата на магнитното поле на астрариума. Поставих ръка на лоста и в този момент се поколебах. Ученият в мен отчаяно искаше да получи някакво емпирично обяснение. Може би механизмът работеше на квантово ниво и предизвикваше нелокални ефекти? Едновременно с това ме тревожеше вероятността да докажа, че устройството има необичайни физически свойства, особено като се има предвид, че нямах представа какви материали са били използвани при създаването му. Дори и да успеех да докажа, че механизмът имаше влияние върху околната среда, как щеше да ми помогне това да спра действието му?
Насочих магнитометъра към астрариума. Детекторът издаде пронизителен звук и стрелката силно се отклони. Никога не бях отчитал такива високи резултати. Не знам какви сплави са били използвани в конструкцията на този механизъм, но със сигурност никога не бях виждал подобно нещо. Нещо повече, магнитното поле се беше усилило значително, откакто пристигнах от Лондон, дори от момента, в който дойдох в манастира. Каква би могла да е причината за това? Дали имаше нещо в скалите наоколо? Каквато и да беше причината, мощта на механизма нарастваше и сега повече от всякога той ми приличаше на живо същество. Този факт не ми подейства никак успокоително.
Разопаковах уаза, усетих студения метал в потната си длан. За миг се поколебах, след това взех решение. Ще опитам отново. Вкарах ключа в механизма и се опитах да завъртя дисковете, така че да променя датата. Стрелката не се преместваше. Усетих, че ако напъна още малко, ключът ще се счупи. Отказах се, отново обхванат от необясним страх. Стрелката показваше, че ми оставаше да живея малко повече от три дни. Седнах, почти се задуших от обзелата ме паника. Не знаех какво да правя. Единственото, което исках в този момент, бе да се отърва от това нещо и да се върна към останките от предишния си живот.
Някой леко почука на вратата. Не му обърнах внимание. Един млад монах извика отвън:
— Господин Уорнок, имате още един посетител. Този път е жена. Не можем да я пуснем в спалните помещения. Трябва да излезете на двора.
Рейчъл бе седнала на ръба на кладенеца на мъчениците, облечена в проста бяла рокля. Приличаше на младо момиче, въпреки безпокойството, което излъчваше. Отведох я в един по-малък вътрешен двор. Изненадах се колко щастлив съм, че я виждам.
— Господин Уорнок, не е разрешено на жени да преспиват в манастира — провикна се монахът, който ми бе съобщил за пристигането на Рейчъл.
Тя стисна ръката ми.
— Всичко е наред, уредих да остана в селото.
— Искам да поговорим само половин час насаме — обърнах се аз към монаха и той си тръгна.
— Ибрахим ме откри в хотел „Сесил“ — каза Рейчъл и ми подаде едно писмо. — Има лоши новини. Някакви мъже все още те търсят. Отново са нахлули във вилата въпреки допълнителната охрана. Дори са разкопали градината.
Хвърлих бърз поглед на писмото, опитвах се да открия в него нещо окуражително.
— Според него не са били египтяни — отбелязах аз, без да вдигам поглед от листа. — Нарича ги главорези, професионални военни.
Вдигнах очи към Рейчъл. Изражението й потвърди най-лошите ми опасения. Отново се върнах към писмото.
— Помощникът на Хермес Хемиедес е ходил да ме търси. Хермес е бил арестуван и е искал да използвам влиянието си, за да го пуснат на свобода. Явно Хермес има двойно гражданство, молил е да отида в британското консулство от негово име.
— От това, което си ми разправял за Хермес ми се струва, че в момента се опитва да те манипулира. Играе си със страховете ти — обади се Рейчъл.
— Защо му е да го прави? Той е в затвора, не аз.
— Може би се опитва да се добере до астрариума.
Вдигнах поглед към луната. Полумесецът тъкмо се появяваше над стените на манастира.
— Датата на смъртта ми остава непроменена, Рейчъл. Остават ми още три дена, като броим от утре сутрин. И най-ужасното е, че започнах да вярвам в това.
— Оливър! Придържай се само към рационалното, към действителните факти.
— Към действителните факти ли? Фактът е, че това… нещо открадна живота ми.
— Няма да умреш. Поне не след три дни.