— Чакай, появата му в катакомбите, как я бяха инсценирали?
— Защо смяташ, че е била инсценирана?
Не отговорих. Мисълта, че самият бог би могъл да се появи, ми подейства крайно обезпокоително.
— С опасните си игрички Хермес и приятелите му успяха да призоват от мрака това огромно зло. Хермес все още има известно влияние и е събрал около себе си малка група предани последователи, също както Джовани бе направил навремето.
Пред очите ми се появи образът на младата жена, която изключително много приличаше на Изабела. Сигурно Хермес я бе избрал именно заради тази прилика, знаейки, че непременно щях да я последвам.
— Не трябва да забравяш, че когато се събере група от последователи — продължи Амилия, — тяхната воля се обединява. Тя сама по себе си представлява огромна сила, енергия, от която много харизматични политически лидери са се възползвали. Помисли си само за Хитлер, Сталин и Мао, това са лидери, успели да убедят в идеите си хиляди, милиони хора. Юнг също е вярвал в идеята за масовата хипноза, в алхимията на вярата. Ето, Оливър, дадох ти психологическо обяснение на фактите и сега може би по-лесно ще успееш да ги приемеш.
— Ще трябва да умра след — започнах и хвърлих поглед към часовника на стената — шестнайсет часа и половина. Затова в момента не ми е лесно да приема каквото и да било.
Опитах се да се засмея, но останалите мрачно мълчаха.
— Ами Хю Уолингтън? — попитах аз. — Той за кого работи? Участваше ли в ритуала, с който трябваше да бъда сплашен?
— Да, участваше. Хермес играеше опасна двойна игра. Той ужасно се страхува от Уолингтън, но му беше необходим, за да изпълни ролята на Хор. Най-вероятно щеше да се опита да го изпревари и да вземе астрариума за себе си. Само че той не знаеше, че нищо нямаше да се получи. Уолингтън разполага с прекалено много власт. Предполагам, че е сключил сделка с принц Маджид да получи астрариума, след като Маджид вече не се нуждае от него. И, честно казано, ако Маджид успее да се добере до астрариума, последствията ще бъдат точно толкова разрушителни, колкото и при настъпването на ерата на Сет. Цялата страна ще потъне в хаос, мрак и ужасна бедност под властта на тиранина, дори Сет не би могъл да се справи по-добре. Уолингтън има амбицията да пренапише библейската история. Изобщо той има огромни академични амбиции. Освен това се стреми към безсмъртие, само че по-различно от това, към което се стремят Хермес и Маджид.
Някой почука на вратата и ние се стреснахме. Амилия кимна и Фахир стана, за да отвори. Чухме го да разговаря с някого на арабски. След малко се върна при нас.
— Хермес Хемиедес се е самоубил. Обесил се е в килията си.
Зарових лице в ръцете си.
— Мили боже!
Амилия докосна ръката ми, жестът й ми подейства успокояващо.
— Концентрирай се, Оливър. Трябва да действаме бързо.
44
Изпратих Фахир в апартамента с писмо за Мустафа, в което бях написал предварително уговорената ни кодова дума. Както ми се стори, само няколко минути по-късно той се върна с астрариума. Амилия го извади от опаковката му и по лицето й се изписа същото благоговение, каквото бях забелязал по лицето на Хермес, когато за първи път видя механизма. Беше нещо подобно на религиозен екстаз. Но след миг преклонението й отстъпи на заден план и тя отново се превърна в учен. Взе нещо, което ми заприлича на зъболекарска сонда, и натисна с него основата на астрариума. За моя изненада тя се плъзна навън. Амилия внимателно я извади, взе една лупа и се вгледа в повърхността й.
— Точно както си мислех — каза и ми подаде лупата.
Върху малкия панел се виждаха изписани йероглифи, както и няколко рисунки. Разпознах символите на Озирис, на бога на слънцето Ра, на Тот и това беше всичко.
— Това е Амдуат — обясни ми тя, — карта на задгробния живот, която трябва да помогне на починалия да се превърне в Ах Апер, дух, подготвен за отвъдния свят. Тук е описано как душата трябва да достигне до владенията на Озирис — който е ранен прототип на Хадес — и от там да премине в полята на Хетеп. Това дванайсетчасово пътешествие съответства на пътя, който Ра, или слънцето, изминава в часовете между зората и здрача. Картата ни показва как душата на мъртвия трябва да пътува от изток на запад по синия воден път, прекосявайки вътрешното небе. След това трябва да се върне обратно от запад на изток по черната земна пътека и този път да прекоси външното небе. Накрая душата се превръща в звезда и застава на небето до бог Тот. Подозирам обаче, че значението на точно тази карта е повече от алегорично. Тя е създадена, за да ни подведе. Виждала съм подобна хитрост на гърба на едно огледало, открито в гробницата на чичото на Нектанебо.