— Важно е, преди да тръгнем, да разбереш символизма на това пътуване — предупреди ме тя.
— Смисълът не е ли в това, че душата на мъртвия преодолява смъртни опасности и премеждия в опита си да навлезе в задгробния свят? Нещо подобно на деня на Страшния съд?
— В първия час Ра, богът на слънцето, навлиза в Ахет, това е източният хоризонт, мястото, което се намира между деня и нощта. Душата на починалия го следва. През втория и третия час Ра и душата пътуват през водите на Озирис, царството, известно като Уернес. Четвъртият и петият час минават в света на пустинята, наречен Сокар. През петия час душата намира гробницата на Озирис, която може да се разпознае по пирамидата върху нея. Във вътрешността й има скрито огнено езеро.
— Наистина ли ще пътуваме през пустинята?
— Да, както физически, така и духовно. В Новия Завет съществува версия на това…
— Изкушението на Христос ли имаш предвид?
— Твърде добре познаваш Библията за атеист.
— За това е виновна майка ми. И какво става по-нататък?
— Най-критичен е шестият час от пътешествието. Това е часът, в който Бато на бога Слънце трябва да се съедини с тялото му. Ако това не се случи, слънцето няма да изгрее на следващия ден, а такова събитие предвещава края на света. Погледнато в по-малък мащаб, душата, която придружава бога, няма да навлезе в отвъдния живот. Според древните египтяни, това е най-страшното, което може да сполети даден човек. Сливането на Бато с тялото традиционно става в звездния кръг, образуван от змията Мехен. Това е змията, захапала собствената си опашка, която в много култури е символ на безкрайността. В седмия час предстои една още по-трудна трансформация. Врагът на Ра и на възраждането, огромният бог змия Апофис, изчаква, за да нападне и унищожи Ра и душата, която го съпровожда. В този момент трябва да бъде призована Изида, която да защити както Ра, така и душата на починалия. Точно в този час ще бъдеш най-уязвим. Но никой не познава заклинанията на Изида от „Книгата на мъртвите“ по-добре от мен, освен може би Хермес Хемиедес, но сега вече това е без значение.
— И как завършва това метафизично пътуване?
— В осмия час портите на гробницата се отварят, за да позволят на душата да напусне Сокар. В деветия час се преминава обратно през водите. В десетия час душата се възобновява чрез потапяне във водите.
— Колко рисковано ще бъде това пътуване?
Амилия и Фахир се спогледаха.
— То е последната ти надежда — отвърна Амилия. — Мосри те чака там навън, а и Хю Уолингтън е с него. И двамата желаят астрариума повече от всичко на света. Предполагам, че Хю може да се е досетил накъде ще се отправим, макар че все още не знаят, че ще действаме заедно. Ще положа всички усилия да те пазя, доколкото силите ми позволяват.
— А ако остана в Александрия?
— Мосри много скоро ще те убие — отговори ми Факир без всякакви заобикалки.
Обърнах се към Амилия. Тя само повдигна рамене и започна да опакова астрариума.
— Според картата в единайсетия час ще бъдеш на един остров в езерото Арахи и зрението на бога, както и на душата, която го съпътства, е напълно възстановено. В последния, дванайсети, час, с настъпването на новия ден Ра навлиза в източния хоризонт, докато душата на умрелия се изкачва на небето и се превръща в звезда.
— Което означава, че ще успея да занеса астрариума при мумията на Нектанебо и датата на смъртта ми ще се премести в далечното бъдеще, така ли? — попитах аз. — Защото не възнамерявам да се превръщам в звезда на небето.
— Ако такава е волята на боговете, Оливър — отвърна ми Амилия съвсем сериозно. — Според мен в живота на човека има много пътища, които се движат паралелно. Свободната ни воля се изразява единствено в избора, който правим, по кой път да поемем във всеки определен момент, но пътищата са предначертани. Изабела много добре знаеше, че в онзи ден беше напълно възможно да умре. Тя също така знаеше, че ти ще поемеш задачата след нея. Въпросът сега е имаш ли силата и характера да доведеш мисията докрай?
Отново се замислих за брака ни. Мисълта, че Изабела се бе омъжила за мен само заради някакво предсказание, не бе престанала да ме преследва. Наистина ли е била до такава степен обсебена от астрариума?
Хвърлих поглед към механизма, тази древна плетеница от зъбчати колела и пророчества, и си спомних колко отчаян се чувствах поради това, че цялото внимание на Изабела беше насочено към откриването на астрариума. Тогава имах чувството, че нея просто я няма и не е в състояние да обърне внимание на нищо друго около себе си. Започнах да гледам на работата й като на съперник. Може би интуицията ми се е оказала съвсем вярна.