Затворих внимателно входната врата и слязох в апартамента на мадам Тибишрани. Тя отвори вратата с броеница в ръка.
— Сбогувахте ли се вече? — попита тя.
— Не съвсем. Погребението мина ли вече?
— Mon Dieu. Де да беше така. Тялото на горкичкия човек е все още в градската морга. Явно чакат австралийския консул, има проблем, не могат да открият най-близкия жив роднина на Бари. Въпреки че нямаше никакъв проблем да открият бившите му съпруги. Очевидно и трите са били уведомени за смъртта му, а и трите твърдят, че са все още омъжени за него. Бари беше такъв романтик.
Побързах да си тръгна, преди мадам Тибишрани да се разплаче отново.
Най-близкият работещ телефон, за който се сетих, се намираше в „Александрия Ойл Къмпъни“. Отправих се директно натам. След като известно време се упражнявах да говоря с австралийски акцент, позвъних в централното полицейско управление и заявих, че съм роднина на Бари, обаждам се от Австралия и бих искал да науча повече подробности около смъртта му. Офицерът, който разследваше случая, любезно, но твърдо ми обясни, че тъй като е открито наличие на наркотици в трупа на Бари, случаят е приключен, защото става въпрос за самоубийство вследствие на свръхдоза, но трупът все още се намира в моргата в очакване някой да го прибере. Очевидно някоя от отдавна изчезналите му съпруги беше заявила, че ще го направи, но все още не се беше появила. След като попитах защо апартаментът е бил така вандалски претърсен, полицаят се изсмя и ми каза, че наркоманите са известни с оргиите си. Затворих телефона с ясното съзнание, че някой беше дал пари, за да се приключи с разследването толкова бързо. Дали убийците на Бари не бяха част от по-голяма и по-мощна мрежа, отколкото си представях? Тръпки ме побиха при тази мисъл. В Египет не беше особено разумно човек да се противопоставя на властите. Въпреки това реших да отида в моргата, за да разбера дали не мога да науча нещо повече за липсващите органи на Изабела, както и да се опитам да зърна трупа на Бари. Може би щях да успея да открия някаква следа. Но дори и да не беше така, поне щях да се сбогувам с него.
11
Моргата се намираше в западната част на града, в стария турски квартал. Бях почти сигурен, че някой следи таксито, с което пътувах нататък, но точно когато щях да кажа на шофьора да заобиколи, така че да обърка преследвачите ми, малкият червен фиат, който се движеше зад нас, премина в другата лента и изчезна от погледа ми. Пристигнах пред величествената сграда, построена през деветнайсети век. През цялото време се опитвах да убедя самия себе си, че просто съм започнал да изпадам в параноя. Това не ми помогна особено много.
Пристъпих към голямото мраморно бюро във фоайето и казах, че искам да се срещна с Деметриус ал-Масри, съдебният лекар, който бе разговарял с мен след погребението на Изабела. Сърдитият мъж зад бюрото ми съобщи с огромно удоволствие, че сряда е почивният ден на Масри и ако искам да го видя, ще трябва да дойда на другия ден. Съвсем спокойно му обясних, че съм дошъл да видя и трупа на мой близък приятел. Трийсетте египетски долара, които му подадох под масата, значително промениха отношението му. Извика един младеж, който се подпираше отстрани на стената, и му нареди да ме заведе при „европееца“.
В стаята беше много студено. Шумът на генератора, който поддържаше температурата под нулата, изпълваше затвореното пространство и създаваше у мен усещането, че се намирам в някакво странно преддверие, в което се извършваха злокобни ритуали. Миризмата на химикала, който използваха, за да съхраняват труповете, погъделичка носа ми и тръпки от страх полазиха по гърба ми. Младежът с усмивка ме уведоми, че тук държат новопристигналите гости — удавените, загиналите при инциденти, просяците, чиито тела са били открити по улиците на града. Всеки труп беше положен върху отделна мраморна маса, човек можеше да предположи възрастта на мъртвия по силуета, който се очертаваше под мърлявия бял чаршаф. Не можех да не си задам въпроса дали и трупът на Изабела бе лежал върху някоя от тези маси. Противно на всякаква логика си представих колко ли студен е усещала мрамора под себе си. Ако в онзи момент бях там, щях да я взема в обятията си и да обвия тялото й в одеяло, за да й е топло.