Помощникът в моргата дръпна чаршафа, който покриваше трупа на Бари. С дългата си разрошена коса той приличаше на величествена статуя на почиващ си Нептун, а сиво-белият цвят на кожата му напомняше на алабастър. Очите му бяха отворени и блестяха, сякаш върху тях беше паднал лъскав, синкав воал. Брадичката му не беше обръсната, а бузите му бяха хлътнали. На гърдите му се виждаше огромна рана под формата на буквата Т, грубо зашита с черни конци. Дълбокият разрез се простираше от пъпа до гръдната кост, там, където бяха отворили гръдния му кош. Предположих, че са му направили аутопсия, за да определят причината за смъртта. Останах поразен, никога не го бях виждал да стои толкова неподвижен. Наведох се и затворих очите му.
Помощникът забеляза емоционалната ми реакция, кимна в знак на уважение и излезе да пуши в коридора.
Студеният въздух ме пронизваше до мозъка на костите. Потреперих, после хвърлих поглед към краката на Бари, бяха костеливи, с ясно изразени вени, в които кръвта бе застинала съвсем неочаквано. Погледнах отново огромния му гръден кош и сивкавата кожа, която висеше под него. Паднах на колене, повдигаше ми се.
Потиснах отвращението си, станах и огледах тялото му с надеждата, че ще открия белези, които да ми покажат истинската причина за смъртта му. Повдигнах брадата му. Под заплетените сиви и руси косми се виждаше тънка лилава линия. При тази гледка дъхът ми спря. Бях виждал подобно нещо в Нигерия по трупа на един работник, оставен подпрян на оградата, близо до нефтения кладенец, където работехме. Това беше предупреждение към нефтената компания, с която имах договор по онова време. Бари е бил удушен с гарота. Погледнах лявата му ръка и белега, оставен от иглата. Това беше петното на позора, което наркоманите носеха. Онзи, който го беше убил, бе инжектирал хероин във вената му след смъртта му, така че да прилича на смърт, вследствие на свръхдоза. Предположих, че го бяха измъчвали, за да разберат къде е скрил астрариума. Може би дори не са искали да го убият, но така или иначе, Бари беше мъртъв.
Полудях от яд.
— Никога не си бил наркоман и никога не би извършил самоубийство.
Гневният ми глас отскочи от лъскавите бели плочки.
Внимателно поставих ръката на Бари плътно до тялото му. Докато правех това, забелязах синкавозелените петна по ноктите и пръстите му. Познавах този цвят, бях го виждал по време на гмурканията ми в морето. Водорасли.
Отне ми цял час, докато стигна обратно до апартамента на Бари през натоварения трафик по „Шариа Саад Захлул“. Докато таксито стоеше на едно място, притиснато между открит камион, пълен с изморени войници, и една каруца, усетих, че някой ме наблюдава през прозореца на колата. Обърнах се и срещнах погледа на мъж, седнал в отсрещното кафене. Отдръпнах се назад изненадан, когато разпознах покритото с белези лице на Омар, човекът, който твърдеше, че е представител на властите и ни беше съпроводил, когато Изабела откри астрариума. При вида му в мен нахлуха спомени от онзи момент и отново се почувствах като парализиран от обзелата ме скръб. Изгледах го настойчиво, не можех да откъсна поглед от него.
Камионът пред нас потегли и шофьорът на таксито веднага го последва. Завихме в една странична улица и се отдалечихме от Омар. Въздъхнах с облекчение и обещах на шофьора да му платя тройно, ако пристигнем възможно най-бързо. След петнайсет минути вече бяхме на „Корниш“.
Изтичах до апартамента на мадам Тибишрани и я помолих да ми даде ключа за последен път. След няколко секунди бях в апартамента на Бари.
Притиснах лице до стената на големия аквариум и усетих студенината на стъклото. На дъното му беше поставена една кичозна статуя на Христос, краката му бяха зарити в дребните камъчета, а изрисуваните му очи гледаха благоговейно към небето. Около него се издигаха множество сребристи мехурчета, които идваха от помпата, скрита в пластмасово ковчеже за съкровища. До тях беше поставена кукла с образа на Ричард Никсън, а една русалка се увиваше около него, сякаш правеше френска любов. Това беше класически пример на чувството за хумор на Бари, което не прощаваше на никого. След това погледът ми попадна на нещо, което не бях забелязал до този момент — на металния ръб на нещо, заровено почти напълно в купчината камъчета. Една скалария, чийто перки потрепваха като крилата на колибри, се спусна надолу и започна да яде водораслите, полепнали по ръба на предмета. Веднага ми стана ясно, че водораслите имат същия цвят като петната по пръстите на Бари. Вгледах се по-внимателно. Между виещите се водорасли и мехурчетата от помпата се виждаше част от малка кутия, приблизително с големината на часовник от осемнайсети век. Под тънкия слой водорасли съзрях назъбените краища на два диска. Ето защо убиецът на Бари, а и аз самият не го бях забелязал по-рано. Изглеждаше все едно бе престоял в аквариума в продължение на месеци и не можеше да се различи от останалите предмети, поставени вътре за украса.