Стоях известно време като вцепенен, след това взех една настолна лампа и я надвесих над аквариума, като насочих светлината й директно върху предмета. Веднага видях проблясването на бронза, а върху единия от дисковете забелязах миниатюрен надпис.
— Бари, ти наистина си умно копеле — прошепнах аз.
Огледах се, за да се уверя, че всички щори са спуснати, след това потопих ръце в аквариума.
Когато се върнах във вилата, наредих на Ибрахим да заключи външната порта, като преди това се огледах внимателно, за да се убедя, че никой не ме е проследил. Бях едновременно нервен и развълнуван. Чувствах слабост след прилива на адреналин, който бях изпитал в апартамента на Бари. Раницата, в която бях поставил астрариума, беше учудващо лека, като се има предвид изключителното историческо значение на предмета, който се намираше в нея. В таксито по пътя към вилата не ми се случи нищо особено, но въпреки това бях като на тръни и ми се струваше, че ме наблюдават отвсякъде. Тихата улица, на която се намираше вилата, беше пуста, ако изключим едно слабо арабче, което стоеше облегнато на отсрещната стена и ме наблюдаваше с интерес. Точно щях да го попитам какво иска, когато Ибрахим ме дръпна и ми каза, че това е умствено недоразвитият син на един от местните градинари.
И този път занесох астрариума в спалнята. Струваше ми се, че това е най-сигурното място във вилата. Въпреки това заключих вратата. Пуснах щорите. Извадих устройството от раницата си и седнах в настъпилата тишина. Предварително бях решил да не се отнасям към него нито със страх, нито с прекалена почит. Не успях да спазя решението си. Когато го извадих от контейнера му, установих, че е много по-малък и по-незначителен, отколкото си го представях. Но не можеше да се отрече, че в него се криеше някаква тайна и тъй като Изабела ми беше разказвала за него още в първия ден, когато се запознахме, сега като че ли отново почувствах присъствието й до мен. Астрариумът й принадлежеше и в живота, и в смъртта.
Както ми беше казал и Бари, металът, от който беше направен, бе някаква сплав с цвят на бронз, но леко грапава и блестяща, като че ли в нея са били поставени диаманти или други остри парченца. Напомняше ми на един от редките метали. Вниманието ми беше привлечено от блясъка му. Не можах да се въздържа и прокарах пръст по сребристата му, малко груба повърхност. И преди бях виждал подобен метал — самарий, който има силно изразени магнитни свойства, особено когато се смеси с кобалт. Дори днес тези метали се добиват изключително трудно, затова не можех да си представя, че древните египтяни са имали технологията, да не говорим за познанията да ги извличат от рудата. Въпреки това знаех, че са имали сериозни познания по металургия. Изабела ми беше разказвала, че древните египтяни вярвали, че естествените химически промени в подобни метали са магически и чрез тях съдбата и на най-обикновения фелах може да се промени и той да се превърне в могъщ фараон. Това беше нещо като древна алхимия. Тази идея силно ме заинтригува, особено след като научих, че са използвали намагнитизирана желязна руда, извлечена от метеорити, или тектитно стъкло, за направата на ритуални инструменти и че са смятали тази метална руда за свещена. Възможно ли бе астрариумът да е изработен от подобен метал? Мислите ми бяха прекъснати от викове, които долитаха от двора. Хвърлих един шал върху уреда, изтичах до прозореца и погледнах през процепа на щорите. Ибрахим спореше ожесточено с човека, който ни караше нафта за отопление. Заслушах се внимателно, караха се за сметката. Спуснах щорите и се върнах отново до бюрото, сърцето ми все още туптеше от страх.
Когато огледах астрариума по-отблизо, забелязах, че той се състои от няколко зъбчати колела, закрепени около три основни диска, които се виждаха през малък отвор в горната част на кутията. Имаше един основен лост, който представляваше централната ос на зъбчатите колела и дисковете. В предния му край се виждаше нещо като ключалка. Предположих, че трябва да се вкара ключ или някакво друго подобно устройство в нея и така механизмът се привежда в движение. Върху дисковете и върху самия астрариум имаше надписи на различни езици, някои бяха изписани с йероглифи, други ми бяха напълно непознати. Но цялостният вид на уреда ми се стори някак познат. Усетих страх и прилив на адреналин. Това чувство на откривателя ми беше познато, бях го преживявал, когато ми се наложеше да реша някоя необичайно трудна задача, свързана с дълбоките геологични структури.