Малко смъртни са били удостоявани с такава чест. Обикновено с такава привилегия са се ползвали само членове на семейството на фараона. Това още веднъж потвърждава хипотезата, че Банафрит е била по-малката сестра на Нектанебо. Освен това има неопровержими данни, че му е била любовница. Би могло дори да се каже, че е била любовта на живота му.
Йероглифите, открити под този стенопис, описват видението на Банафрит, че Бато на Нектанебо II е останало затворено в гробницата му. Тъй като не е могло да влиза и излиза от нея, то е загинало и по този начин фараонът е бил обречен да не постигне задгробен живот. Възможно е Банафрит, която без съмнение е била ненадминат стратег след като е успяла да се добере до такъв висок ранг, да е дочула, че се подготвя план за атентат срещу брат й, и да е използвала видението си като метафора, за да го предупреди. Йероглифите споменават и за съществуването на небесна кутия, за която по времето на Нектанебо II вече са се носели легенди, че може да предизвиква магии в морето, на небето и на земята. Именно нея е издирвала Банафрит, за да успее да осигури благополучието на любимия си фараон. Тук надписът е твърде увреден, за да се разбере напълно смисълът му, но по-надолу следва пасаж, в който се описва възникването на култ, в центъра на който е била обаятелната жрица. Смятам, че съм открила достатъчно доказателства, които сочат, че култът е продължил да съществува и по времето на Клеопатра и че тя самата се е идентифицирала с Банафрит.
Значи ето това е връзката, помислих си аз, макар напълно да не осъзнавах смисъла й. Прелистих и останалите страници. В повечето от тях се говореше за култа към Изида, за връзката между Банафрит и Нектанебо и за различните начини, по които е подкрепяла властта му и го е предпазвала от злини.
Интересно е да се отбележи, че самият Нектанебо е бил обезсмъртен чрез превода на един древен ръкопис, наречен Сънят на Нектанебо. В него се разказва как фараонът сънува, че дочува небесния бог на войната Онурис да се оплаква, че храмът му не е довършен. Когато Нектанебо се събудил, веднага извикал жреците при себе си, които му казали, че храмът е съвсем готов, само йероглифите не са изписани. Нектанебо намерил най-добрия майстор, наречен Петезис. За съжаление Петезис не успял да свърши работата си, защото вниманието му било привлечено от една красива жена, чието име означавало благородната Хатор. Хатор била богинята на любовта и пиянството, но също така олицетворявала разрухата. Тук ръкописът неочаквано свършва, така че никога няма да узнаем колко сърдит е бил Онурис на фараона. Ще ми се да вярвам, че гневът му има нещо общо със смъртта на Нектанебо и с изчезването му. И според мен това, че писарят прекъсва разказа си неочаквано, не е случайно, като че ли и той самият е бил убит и затова не е могъл да довърши задачата си и да разкаже цялата история…
Следваше снимка на един саркофаг, за който се твърдеше, че е погребалният ковчег на Нектанебо. Сега той се намира в Британския музей.
Докато разглеждах снимката, се чудех защо тази дисертация бе предизвикала толкова спорове в средите на археолозите. На мен ми се струваше съвсем безобидна. Езикът беше разговорен, а човек лесно можеше да повярва в легендите и митовете, разказани в нея. Може би хипотезата не беше доказана по най-добрия начин, но едва ли това беше основание да се постави край на академичната кариера на Амилия Линхърст. Споменаването на „небесната кутия“ силно ме заинтригува. Очевидно Изабела беше направила връзка между нея и астрариума.
Въздъхнах, каква беше моята роля във всичко това? Каквато и да беше, трябваше да се осланям на собствените си инстинкти и да открия къде в крайна сметка трябваше да отиде астрариумът. И това трябваше да стане скоро, не само заради моята безопасност. Трябваше да внимавам да не попадне в неподходящи ръце.