— Давам ти четири часа. Ще чакам тук, докато работиш.
— Моля те, имай ми доверие.
— Четири часа, Хермес. Имам причина за това.
Той ме изгледа продължително, след това се засмя, протегна се и стисна ръката ми.
— Предпазливият човек е мъдър човек.
— Предпазливият човек остава жив, а освен това съм дал обещание.
— Страхувам се, че астрариумът може да вземе още жертви. Мислиш ли, че някой те е проследил?
— Отървах се от преследвачите си.
— Добре. Навсякъде в Александрия има шпиони, всеки иска да спечели доверието на другия. Такава ужасна разюзданост. Ела, ще ме изчакаш в приемната.
Последвах го обратно в апартамента. Една от стените на приемната беше покрита със снимки. Като че ли повечето бяха от трийсетте и четирийсетте години. Загледах ги по-внимателно. Изглежда бяха правени по време на пищни събирания на висшето общество — мачове по поло, конкурси за красота, надпревари с яхти, оперни представления. Имаше дори снимки от карнавал. Хората бяха облечени в богато украсени вечерни тоалети, но в главите приличаха на племенни вождове. Бяха застинали във времето, като че ли уловени по време на тайни, незаконни ритуали. С изненада разпознах лицата на някои известни личности, застанали до младия и доста по-слаб Хермес Хемиедес, който се усмихваше арогантно от снимките, сякаш вече знаеше, че един ден хората ще ги гледат с благоговение. Лорънс Даръл, Дафни дю Морие, крал Фарук, лорд Монтгомъри, Мария Калас. Египтологът се бе снимал дори с Уинстън Чърчил.
Хермес въздъхна тъжно.
— Това бяха славни дни, тогава Александрия беше истинска метрополия. Днес всичко е досадно и ежедневно. Понякога се чудя дали не ставам свидетел на края на епохата на въображението.
— Не се безпокой, въображението не е умряло, само е изместено от параноята.
— Знаеш ли, на много от тези събития присъствах заедно с дядото на Изабела, Джовани — продължи той с неприкрита тъга в гласа си.
— Що за човек беше Джовани? Чувал съм толкова много истории… — попитах предпазливо.
— О, Джовани беше прекрасен човек, истински ясновидец. Имахме някои общи интереси. Може да се каже, че и двамата имахме слабост към древните религии. Той твърдо отстояваше мнението си и не се страхуваше от външни хора. Обожаваше Изабела, тя беше неговата малка принцеса. А тя беше много сериозно момиченце. Посетихме заедно доста забележителности. Разказвала ли ти е някога за Бехбейт ел-Хагар? Това не е особено голямо място, но изключително важно, защото е свързано с последните дни на империята.
— Коя империя?
— Империята на великите фараони. — Хермес говореше с такава носталгия, все едно той самият беше живял по това време. — Тогава е имало истинска магия и духовност, дори не можем да си представим могъществото от онова време. Затова днес хората са толкова привлечени от онези отминали времена. Усещат, че една велика тайна е била изгубена.
Той като че ли отново се отнесе в романтичните си измислици и аз реших да го върна към действителността.
Откъснах поглед от снимките.
— Извинявай, че съм толкова припрян, но трябва да се върна в „Абу Рудиз“ колкото е възможно по-скоро…
След като така внезапно го прекъснах, замечтаното изражение на Хермес се промени и по лицето му се изписа тревога. Погледна през рамото си натам, накъдето беше изчезнало момчето. Когато заговори отново, гласът му беше тих, почти дрезгав:
— Оливър, астрариумът е изключителна находка, безценна за нас, археолозите, но за много хора това е действащ механизъм, разбираш ли какво искам да ти кажа? — Сграбчи с ръце реверите на сакото ми и ме раздруса леко, като че ли искаше да подчертае значението на предупреждението си. — Той дори може да се превърне в оръжие, ако попадне в неподходящи ръце.
Отдръпнах се, разтревожен от думите му. Той пусна реверите ми.
— В чии ръце по-точно? — Страхът ме караше да бъда прям. — На правителството, на някои политически групировки или на отделни хора?
— Имам нещо предвид — въздъхна Хермес, изведнъж ми се стори отпаднал и уморен. — Но засега не бих искал да споделя теориите си с никого. Помни, че каквито и други приоритети да имаш в момента, би било много глупаво от твоя страна, ако не осъзнаеш каква изключителна мощ притежава астрариумът. — При тези думи Хермес ме побутна още веднъж и след това кимна няколко пъти. — Внимавай, Оливър, само това мога да ти кажа.