Не разбрах дали това предупреждение се отнасяше до хората, които искаха да се доберат до астрариума, или за самия артефакт.
— Проявявам интерес към астрариума само заради Изабела — отвърнах предпазливо. — Не вярвам нито в астрология, нито в древен мистицизъм.
— Въпреки това трябва да имаш предвид, че има много неща в материалния свят, които ние не разбираме. А някои хора имат дарба… дарбата да тълкуват…
— И естествено ти си един от тях? — не можах да сдържа иронията в гласа си.
— Мога да те уверя, че не съм единственият, който мисли така — каза го с такова самочувствие, че почти успя да ме убеди. — Заповядай, седни. Уста ще ти донесе още ментов чай, а аз наистина трябва да се захвана за работа.
Той напусна стаята, а аз, емоционално напълно опустошен, се отпуснах на бродираните копринени възглавници. След четири часа бях събуден от Уста.
Хермес работеше в кабинета си в задната част на апартамента. Астрариумът беше поставен на масата, листове копирна хартия, изписани с молив, лежаха до латексовите отливки на дисковете, бледите отпечатъци от йероглифите се виждаха върху гумата.
Хермес ми подаде първата страница с преписаните йероглифи.
— Първо трябва да ти кажа, че този инструмент наистина е предшественик на механизма от Антикитера, както предполагаше Изабела.
Кимнах, беше ми любопитно да разбера дали щеше да потвърди онова, което Бари ми беше казал.
Хермес ми хвърли един поглед и продължи:
— Астрариумът не е от времето на Клеопатра, а от епохата на египетските фараони, от Дванайсетата династия и по-специално от времето на Рамзес III, един от великите владетели на Тива. Интересното е, че има два картуша, можем да ги наречем два подписа на двама велики фараони. Първият е на Рамзес III, който според мен е наредил създаването на този уред, а вторият картуш е на Нектанебо II, който е управлявал по време на упадъка на тази епоха, през Тринайсетата династия.
— Господи, Бари е бил прав! — възкликнах неволно.
С ъгъла на окото си забелязах, че Хермес вдигна поглед при споменаването на името на Бари. Започна да говори нещо, но вниманието ми беше отвлечено от йероглифите. Надписите върху бронзовия диск бяха съвсем дребни, не по-големи от милиметър. Сега, когато бяха изписани по-едро, успях да разпозная някои от тях — знакът за слънцето, с който се означаваше и Ра, богът на балсамирането, както и знакът на Анубис, представен чрез главата на чакал. Протегнах се и докоснах ръба на едно от зъбчатите колела. Механизъм от времето на фараоните. Безценен от историческа гледна точка. Но това беше ли достатъчно основание да извършиш убийство? Или да жертваш живота си, за да го откриеш?
Гласът на Хермес прекъсна размишленията ми:
— Какво знаеш за Тринайсетата династия, Оливър?
— Знам, че е съществувала около четиристотната година преди Христа.
— Точно така. Преди Нектанебо II да дойде на власт, Египет не е бил нищо повече от бананова република, само наемната спартанска армия го е предпазвала да не бъде анексиран от Персия. В началото на царуването си Нектанебо II е бил изправен пред две основни предизвикателства. Първото е било да успее да се задържи на власт, второто — да постигне баланс между вечната заплаха от персийците с техните модерни за времето си оръжия и опасните алчни спартански наемници, които трябвало да защитават Египет. Но преди всичко младият фараон е трябвало да обедини Египет и да възвърне самочувствието на народа си. В някои отношения същото се случва в Египет и днес… — Гласът на Хермес замря, после той отново се върна към първоначалната си мисъл. — Нектанебо възвърнал самочувствието на Египет по три начина. Първо, напомнил на народа си за отминалите славни дни, когато египтяните са били господари на целия свят, а в сравнение с тях гърците и персийците са били примитивни племена. Вторият начин бил, като затвърдил влиянието си сред свещениците, селяните и интелигенцията, като подчертал връзката си с боговете. Това довело до третото — по време на царуването си построил множество храмове. Астрариумът, за който вече се разказвали легенди по онова време, този изключителен магически предмет, притежание на великия Рамзес, се превърнал в мощен политически символ за Нектанебо. След като го притежавал, той можел да твърди, че е пряк наследник на Рамзес, както и на боговете, особено на Изида, най-могъщата от богините, на която бил посветен уредът.
— Ами първият му притежател, Рамзес III?