— Не, засега ще го задържа — отговорих твърдо. — Искам да продължа собствените си изследвания. Но въпреки това ти благодаря, Хермес, помощта ти беше неоценима.
Лицето му помръкна и за своя най-голяма изненада забелязах да припламва гняв в очите му.
— Както искаш — измърмори той.
Внимателно опаковах находката и я поставих в раницата си, напълно съзнавайки колко крехка и ценна е тя.
— Имам още един, последен въпрос, Хермес. Какво е значението на проявлението на Бато на даден човек?
Той ми отговори съвсем неохотно:
— Ако Бато на човек, който е починал, бъде забелязано след погребението му, това означава, че този човек не е довършил работата си на земята и душата му не може да се пресели в отвъдното.
Докато напусках сградата, имах съвсем осезаемото усещане за невидими криле, които докосваха бузите ми.
14
Проправих си път през тесните улички обратно към центъра на града. Старите аксиоми в мен водеха ожесточена битка с новите хипотези. При всяка моя крачка астрариумът в раницата ми подскачаше и се удряше в гърба ми. В ума ми непрекъснато се въртеше предупреждението на Хермес за изключителната мощ на този уред. Спомних си какво ми беше разказал Бари — според вярванията на древните египтяни има тясна връзка между религиозните обреди, интелектуалните занимания, магьосничеството и науката.
Ходенето пеша ми помагаше да организирам мислите си. Имах този навик още от детството си, когато скитах по хълмовете на Къмбрия. Докато краката ми сами ме водеха из улиците, започна да ми става ясно накъде съм се отправил. Няколко възрастни мъже играеха на табла пред едно магазинче за обувки. Хвърлих поглед към играта им и в този момент взех решение. Реших да отида до гробището и да поговоря с Изабела. Щях също така да й занеса и астрариума.
Това беше лишено от всякаква логика, но този път разчитах изцяло на интуицията си, за разлика от работата ми по нефтените находища, където оправдавах решенията си с научни факти. В този момент наистина се превърнах в Ясновидеца и усетих цялата болезнена ирония, скрита в това.
Тръгнах обратно по „Баб ел-Мулук“ по посока на „Шериф“, после минах покрай пазара за антики и се отправих към площад „Кайро Стейшън“. По пътя ми се изпречиха две дълги опашки, на които чакаха много хора. Жените се бяха наредили от едната страна, мъжете от другата. Всички стискаха в ръце купоните си и стояха търпеливо пред една от кооперативните бакалници, където местните хора получаваха дажбите си от месо, ориз, олио и брашно. Такива опашки се извиваха всеки път, когато се появяваха рядко срещани стоки внос от чужбина, като агнешко от Нова Зеландия, масло и чай. Едно време тези стоки можеше да се купят навсякъде, но след като по-рано тази година Садат отвори Египет към свободния пазар, в страната настъпи икономически хаос и много от тях изчезнаха от магазините.
По сградите в центъра на града ясно се забелязваше западното влияние. Пред мен се разкриваше старата космополитна Александрия, елегантна и пищна. Старата банка „Лойд“, Банко ди Рома и Атинската банка — над всички тези забележителни сгради от времето на колониализма сега се вееше знамето на Националната банка на Египет. Минах покрай банка „Миср“, чийто стил с множеството арки и балкони беше по-скоро отомански, отколкото класически, след това покрай англиканската църква „Свети Марк“ и старите офиси, разположени в богато украсените здания в неокласически стил. Докато вървях по улица „Фуад“, от двете ми страни една след друга като призраци от миналото се показваха огромните богати вили — „Салваджо“, „Сусрок“, „Роло“.